Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Какво? — попита Селоме.
— Друга мина — отговори Мърсър, развеселен от изумените им погледи. Бе стигнал до този извод предишната вечер и през деня бе проверявал теорията си. — Утре сутринта ще ви обясня всичко. Денят беше тежък и се нуждая от сън.
Той вече хъркаше тихо, преди Селоме да успее да угаси лампите.
Мърсър се събуди на зазоряване и накара останалите да се размърдат и да побързат. Вече бе направил кафе и бе сложил хляб и масло за закуска.
— Имаме цял ден пред нас, а изпускаме слънчевата светлина — подкани ги той, без да даде обяснение за доброто си настроение.
Собственикът на багера беше първият еритреец, който се появи от бараката, и когато видя, че Мърсър седи в кабината на машината му, започна да крещи и да размахва ръце, правейки му знаци да слезе.
— Какво казва? — обърна се Мърсър към Хабте, който се показа, привлечен от гневните викове.
— Казва, че нямаш нужната квалификация да караш багера му. Той трябвало да работи с него. — Хабте извади кибрит, за да запали първата си цигара за деня.
— Попитай го дали иска демонстрация на квалификацията ми — засмя се Мърсър.
Шофьорът се съгласи и Мърсър отново се качи в багера — Броячът показваше, че машината е работила няколко хиляди часа. Едва ли е била поддържана добре през Дългия си живот, но запали веднага. Мърсър слезе, докато двигателят загряваше, и взе кибрита от Хабте.
— Ей-сега ще ти го върна — обеща той и закрепи клеч ка към най-дългия стоманен зъбец на кофата на багера като я уви със скоч, който намери в кабината. Огледа земята, сетне помоли Хабте да се приближи до машината.
После отново се качи в кабината, провери хидравли ката на багера, завъртя кабината и вдигна кофата. Доволен, че може да контролира реакциите на багера той погледна публиката си, усмихвайки се дяволито.
Селоме, Гиби и двамата шофьори го наблюдаваха, опитвайки се да отгатнат намеренията му, но никой не вярваше, че Мърсър ще успее да овладее машината. Собственикът й се усмихна подигравателно, когато Мърсър неволно форсира двигателя.
— Имай ми доверие, Хабте, и не мърдай — извика Мърсър.
Той спусна кофата до земята. Ръцете му боравеха с лекота с лостовете. Спусна кофата още един-два сантиметра и завъртя кабината. Клечката се запали в камъка, като едва не угасна от движението. Хабте затвори очи, когато огромната кофа мина над главата му.
Краката и ръцете на Мърсър танцуваха по контролните уреди. Преценките му бяха точни. Миг преди вятърът да угаси клечката, той я допря до върха на цигарата в устата на Хабте. Еритреецът нервно дръпна и се засмя облекчено, издухвайки дима през устата и носа си. Мърсър се поклони на аплодиращите го зрители.
— Как го направи? — Погледът на Селоме бе изпълнен със страхопочитание.
Мърсър се ухили като малко момче.
— Израснал съм на такива машини. Дядо ми ме научи, когато бях на единайсет-дванайсет години. Хабте, попитай шофьора дали имам нужната квалификация да работя с този багер, а после ще отидем на разходка.
Мърсър намали скоростта на тойотата, когато стигна до отсрещния край на долината, под застрашително изсяващия се северен хребет. Той караше приведен към предното стъкло, за да може да изучава скалата над главите им. Накрая спря, скочи на земята и хукна нагоре склона на планината, като извика:
— Хайде, идвайте.
Когато се изкатери на петнайсет метра над равнината, спря за да позволи на Селоме, Хабте и останалите да стигнат до широкото плато от пясъчник.
— Какво виждате? — попита Мърсър и посочи долината.
— Нищо — задъхано отговори Селоме.
— И аз си помислих същото, когато за пръв път вчера дойдох тук. — Мърсър клекна. — Е, време е за обяснение. Изследвах мината, която, между другото, е изкопана по време на италианската окупация. Беше ми много трудно да повярвам, че има две групи хора, които търсят една и съща нефункционираща мина. Те не се познаваха до престрелката в Рим, но играят за еднакво висок залог. Шансът да искат едно и също нещо, без да се познават, ми се стори много малък. Затова започнах да мисля, че двете групи търсят различни диамантени мини.
— За какво намекваш?
Както Мърсър подозираше, в тона на Селоме имаше нещо друго, освен любопитство.
— Тук има две мини. Едната е изкопана преди Втората световна война, а другата — много по-отдавна. Смятам, че европейците в Асмара са представители на италианската компания, която е издигнала онази сондажна кула и е изкопала шахтата. Суданците ни преследват заради друго. Те сигурно знаят за по-старата мина в тази долина, но не са сигурни точно къде се намира.