Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Бордеите по левия бряг процъфтяват — отбеляза Хю, проследил погледа й.
— Само там ли?
— Те са най-известните в града.
Отново потънаха в мълчание. Гуинивър се питаше дали той щеше някога да й прости. Но след като тя държеше да запази разстоянието помежду им, вероятно беше по-добре да не се опитва да заглади случилото се.
Слязоха от лодката на Блекфриарс и мълчаливо закрачиха към Холборн. Щом стигнаха до дома на Хю, Гуинивър ускори крачка. Входната врата се отвори с трясък и децата се втурнаха с радостни викове насреща й.
— Мамо, мамо, толкова ни липсваше! — викаше Пипа и се притискаше към майка си. — Защо са те затворили? Ние говорихме с краля и той каза, че можем да те видим… нали, Пен?
Пен, която стискаше здраво свободната ръка на майка си, можа само да кимне, тъй като хаосът от чувства, който цареше в главичката й, й бе отнел дар слово.
— Говорили сте с краля? — Гуинивър погледна объркано децата си, после се обърна към Хю, търсейки обяснение.
Той вдигна рамене едва забележимо, сякаш искаше да каже: а ти какво би направила на мое място?
Каквото и да беше направил, то е било единствената възможност да издейства освобождаването й, Гуинивър беше убедена в това. А когато отново прегърна децата си, единственото чувство, което я изпълваше от глава до пети, беше благодарност.
17.
Хю излезе от дома си и прекрачи с отсъстващ вид Мускатово орехче, което си играеше на стълбата с паднало жълто листо, докато сестричката му гонеше червейчетата в локвата край входа. Котетата са толкова разглезени, че не им се е наложило да научат разликата между сухи листа, червеи и мишки, помисли си Хю — но без гняв.
Той слезе по стълбата и тръгна към овощната градина, където се разхождаха Гуинивър и магистърът, както винаги задълбочени в остроумна юридическа дискусия. Бяха минали три дни, откакто Гуинивър се беше върнала от Тауър, без двамата да останат сами поне за минути. Винаги някой беше до нея, ако не момичетата или магистърът, то друг член на домакинството й. Веднага след вечеря тя се оттегляше от залата и се скриваше в стаята си. На сутринта се появяваше учтива, но сдържана, учеше с децата си или разработваше защитата си. Беше издигнала около себе си непроницаема стена, за да се пази от неприятеля.
Отчаянието му беше равно по сила на объркването му. След като бе прекарал един следобед в Матлок, вече знаеше достатъчно за брака й с Тимъти Хадлоу и обстоятелствата около смъртта му, за да си състави ясна представа, но все още не беше наясно със смъртта на Стивън Малори. Същевременно обаче знаеше, че процесът пред държавния съвет никога нямаше да извади на бял свят истината. Разследванията му, макар да не бяха доведи до убедителни доказателства, щяха да бъдат достатъчни на алчния пазител на печата да издаде обвинителна присъда.
Не можеше да й се сърди, че се държеше настрана от него, но винаги когато беше близо до нея, усещаше, че тя се нуждаеше от подкрепата и нежността му — и че копнееше за любовта, която ощастливяваше и двамата. Но тя не отстъпваше. Според нея той и собственото й желание да се люби с него бяха непримирими противници.
Когато излезе изпод дърветата, Хю я чу да говори, преди да я види. Магистър Хауърд се беше разпрострял върху някакъв юридически казус с обичайното си пристрастие към детайлите.
За да не събуди впечатление, че ги подслушва, Хю затропа с ботушите си.
— Лейди Гуинивър?
— Ах, вие ли сте! — поздрави го тя с хладна усмивка, когато застана пред двамата, но очите й веднага запламтяха, щом срещнаха неговите.
Хю отново се запита колко ли време още щеше да му устоява и дали той щеше да издържи дотогава, без да я докосне. Ако не беше магистър Хауърд, щеше да я просне на влажната, ароматно ухаеща трева под клоните на старите ябълки и да я люби, докато чуеше от устата й думи на страст и копнеж. В очите й прочете, че и тя мислеше за това. Без да иска, тя се приближи до магистъра, като че инстинктивно търсеше защита.
Гуинивър отмести поглед. Сините му очи имаха такава власт над нея, че не смееше да ги гледа. Имаше чувството, че ако задържеше погледа си върху него, щеше да ослепее.
Магистър Хауърд се покашля дискретно.
— Желая ви добро утро, магистре — поздрави Хю и продължи спокойно, обърнат към Гуинивър: — Милейди, лорд-пазителят на печата изпрати вест, че утре трябва да се явите пред държавния съвет в Стар Чеймбър.