Нежни екстази
- Автор: Тейлър Джанел
- Серия: grey eagle #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Икономова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежни екстази». Краткое содержание книги:
— Да си мислиш за какво?
— За теб, за мен и за всичко, което ми разказа за нас. По-рано просто приемах думите ти за истина. Вероятно съм прибързала — отвърна тя дръзко.
— Какво искаш да кажеш? — запита стреснатият воин.
— Много добре знаеш — саркастично отвърна тя. Изведнъж се изправи и тръгна към реката. Седна на брега и потопи уморените си боси крака в хладната вода. Колко бързо появяващи се и изчезващи образи се промъкваха в съзнанието й, а после я преследваха и я объркваха. Какво й ставаше? Защо в тези особени моменти толкова я болеше главата? Защо беше толкова рязка и докачлива?
Той се приближи и седна до нея, наблюдавайки я внимателно.
— Ти какво, да не мислиш, че съм те излъгал? — храбро започна той.
— А ти излъга ли ме? — отвърна му тя също тъй смело.
— Не, Шали, не съм — отговори честно мъжът й.
— Искаш да кажеш, че никога не си ме лъгал, така ли? — разгорещено го запита тя.
— Винаги съм ти казвал истината — настоя той, засегнат и обиден. Даже и когато в продължение на месеци ме караше да мисля, че не говориш английски? — възрази бушуващият й разсъдък. Още първия ден той говореше езика й, продължаваше да се обажда логиката. Защо й се струваше, че са минали месеци, преди той да й каже истината? Помъчи си да си спомни точните му думи при първата им среща и през следващите седмици.
— Исках да кажа дни, — възбудено се поправи. Минаха дни, докато той най-после дойде в лагера на Смелата мечка, за да я намери. Дали е бил толкова зает с Лия, та не бе забелязал, че нея я няма? Не, той й обясни, че пратениците били убити. Защо това бяло момиче й изглеждаше толкова подозрително и съмнително? Сивия орел не бе й дал никакви основания да не му вярва.
Той я наблюдава известно време. Дали искаше да му каже, че се съмнява в него? Не беше в стила на Шали да му задава такива въпроси и да проявява недоверие в него. Но тази жена не беше Шали, поне не вътрешно, и този факт го измъчваше.
Шали седеше някак особено, мълчалива и замислена. Не й се случваше за първи път да се тормози от необичайни забележки и от лошо настроение. Дали е възможно да си припомня епизоди от миналото? И въобще да не го осъзнава? През първият ден от пътуването, когато й прилоша, защо се взираше в Сивия орел толкова странно? Защо често я измъчваха предчувствия за действията му? Ако наистина е загубила паметта си, защо събитията й се струваха тъй реални?
Той я гледаше, изумен от промяната в настроението й.
— Какво общо има Лия с нашия живот? — запита тя сериозно. — Какво толкова силно ви привлича двамата? Защо й позволяваш открито да флиртува с теб?
— Съмняваш ли се в мен? Отговори ми и ще ти обясня — започна той тайнствено. — Ако смяташ, че те лъжа, няма защо да разговаряме.
— Защо? — изрече тя, чувствайки се неудобно и леко застрашена.
— Кажи! — упорито настоя той, тонът му я принуждаваше да отговори без да мисли. — Смяташ ли, че те лъжа?
Ще прозвучи глупаво, помисли си тя. За миг й хрумна, че същото се беше случвало и преди, в други случаи. Как да му обясни логично странните си усещания и заплашителни представи за облеклото му или за различното му държание?
Шали се изчерви виновно, но по причина, която той не би могъл да предположи.
— Защо ми задаваш такъв въпрос? Да не смяташ, че съм луда? Това би ти осигурило добър повод да ме замениш с Лия.
— Не, Шали, ти не си луда. Вероятно те измъчват съмнения за мен и за твоето минало — предположи той със сериозно и тъжно изражение.
Много й се искаше да го запита за виденията си, дали те не почиват на факти, но не смееше, поне засега. Обърна се и го изгледа с широко отворени и питащи очи.
— Защо?
— Ти живееш с мен от много луни. Сините куртки нападнаха лагера ни и те удариха много лошо. Смятаха, че си бяла робиня и че не заслужаваш да живееш. Когато дойде на себе си, разбра че твоите хора са ти врагове, а аз съм твой съпруг. Това, което каза, ме засегна. Ти ме сравняваш с белия човек и начина, по който постъпва той. Аз съм воин, Оглала. Смяташ, че като съм те помислил за мъртва, съм взел друга жена. Не съм, обичам теб.
— Но… — запъна се тя нерешително.
Може би миналото бавно се връщаше при нея? Когато си помисли за други случки, тя се усмихна и се помоли да е вярно. Все пак това бяха само няколко събития за цял петгодишен период.
— Лия дълбоко те тревожи, но скоро няма да е така. Щом летният лагер е готов, Бягащия вълк ще я продаде. Ще напусне лагера ни завинаги. Между нас няма нищо, заклевам ти се.
— Тя те иска, Сив орел — сърдито отвърна тя.
— Да желаеш и да притежаваш са две различни неща, Шали. Искам и имам нужда само от теб. Когато спомените ти се върнат, ще знаеш истината.