Нежни екстази
- Автор: Тейлър Джанел
- Серия: grey eagle #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Икономова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежни екстази». Краткое содержание книги:
Очите й въпросително се прехвърлиха от Сивия орел към подканващата усмивка на Лия. Тази жена никога ли няма да научи урока си! Как се осмелява открито да флиртува с бъдещия вожд на това силно племе, нейния съпруг! Дали беше заслепена, или просто нахална? Тя не си ли мислеше, че и други биха могли да забележат и да се учудят от безсрамието и дързостта й? А той? Защо позволяваше такова непростимо поведение? Онзи ден Лия практически се опитваше да го плени, а може би е правела същото и друг път? Защо беше тъй търпелив и снизходителен с нея? Тя беше точно като Чела! Отмъстителна и подмолна! И двете се възмущаваха от присъствието й в живота на Сивия орел и искаха да заемат мястото й.
Чела, прекрасният жребец — отмъстителен и коварен? Той я мрази и иска да заеме мястото й. Защо направи такова сравнение? Сви рамене озадачена. Сигурно е поради нещата, които Сивия орел й е разказвал за Чела и за отношенията им от едно време, помисли си тя нехайно и отхвърли прозрението си. Възможно е въображението да й прави номера, но как да забрави намеците на Лия и подозренията си по отношение на нея.
Шали впи напрегнатия си поглед в профила на мъжа си, раздразнението й ставаше все по-голямо, докато той продължаваше да гледа бялата вещица. Дали тя го очароваше? Щом между тях няма нищо, защо тогава се държат тъй странно? Сякаш усещайки силата на напрегнатия й поглед върху себе си, Сивия орел бавно извърна глава. Шали го гледаше! Очите й проследиха отдалечаващия се гръб и поклащащи се бедра на Лия и после се върнаха обратно към неподвижното му лице. Студена вълна го обля, виждайки гнева и обвинението, които се съдържаха в тези зелени ледени езера. Той направи въпросителна физиономия. Тя замръзна от изненада, дето той се прави, че не разбира откъде идва раздразнението й.
— Искаш ли да се разходим? — запита Сивият орел, овладявайки напрежението в тона си.
— Не, не желая, Сив орел. Може би ще си намериш друг да ти прави компания. Вероятно съвсем си престанал да обръщаш внимание на някой стар приятел след неочакваното ми завръщане — саркастично рече тя с поглед, вперен в гърба на Лия. После тя седна върху кожата и решително му обърна гръб.
Безразсъдни и погрешни подозрения изпълниха отново сърцето и разсъдъка й. А ако Сивия орел е знаел за присъствието й на реката в онзи злокобен ден? Ако действията и думите му бяха лъжлива маневра, за да я убеди във верността и любовта си? А ако е имало нещо между него и Лия, докато са я смятали за мъртва, а и преди това? Дали гневът и горчилката, която Лия изливаше, бяха на отхвърлена жена? Не беше ли тя влюбена в Сивия орел? Не се ли опитваше отчаяно да вземе всички мерки, за да си го възвърне отново? Съдържаше ли се някаква истина в предишните й твърдения? Дали съпругът й е дал поводи на Лия да го желае и тъй нагло да го преследва? Защо той приемаше толкова спокойно постъпките й? Сигурно е била сляпа глупачка, за да му се довери толкова бързо и романтично!
Сивия орел се замисли над внезапната промяна в настроението и държането й. Защо тя се взираше в него и Лия тъй особено? Защо изведнъж се настрои против Лия? Защо му се разсърди тъкмо сега? Както мълнията внезапно поразява дървото, така той осъзна истината. Да, преди малко гледаше Лия, тя му се усмихваше безсрамно, а той не бе сторил нищо, за да прекъсне това безочливо държане. През цялото време Шали ги бе наблюдавала. Какво ли си мислеше и чувстваше жена му? Изразът на очите й не говореше само за ревност или раздразнение. В студенината им се четеше тежък упрек и гняв! Защо?
— Шали? — обърна се меко към нея. Тя застина и нито се обърна, нито му отговори. Обзе го страх, който разтърси тялото му. Нещо ставаше в прекрасната й глава, нещо, което го безпокоеше.
— Хайде да се разходим, Шали — каза той по-твърдо, думите му прозвучаха по-скоро като заповед, отколкото като нежна покана.
— Не те държа като пленник, Сив орел. Ако желаеш да се видиш с приятели, можеш да го направиш. Искам да остана тук… сама.
Защо тя наблягаше на някои думи?
— Не си ли добре? Искаш ли да си легнеш вече? — загрижено попита той.
— Не е необходимо да се измъчваш заради здравето или безопасността ми. Добре съм. Искам да си помисля известно време — добави тя с особен тон.