Нежни екстази
- Автор: Тейлър Джанел
- Серия: grey eagle #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Икономова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежни екстази». Краткое содержание книги:
— Защо не мога сега да си припомня всичко? — задъхано попита тя в раздразнението си.
— Вероятно това е някакъв урок или изпитание.
— За мен или за теб? — сериозно попита тя.
— Може би за двамата — искрено й отвърна той.
— Заклеваш ли се, че не обичаш и не желаеш Лия? — настоя тя.
— Ша. Само теб, Тревисти очи.
Как можеше да отрича любовта и светлината в настоятелния му поглед? Защо струпваше несигурността и колебанията си върху него? Не беше честно.
— Сигурно съм разстроена и глупава, но ти вярвам. Разсърдих се и ме заболя, когато забелязах, че я гледаш. Но не си сторил нищо. Защо?
— Ти ми каза да не обръщам внимание на ушите и на очите на другите, нали? — припомни й той.
— Ще бъде трудно за теб и за нея, след като си разменяте такива странни погледи! Ще се радвам, когато си тръгне, тя не ми харесва и й нямам доверие.
— Твоето отношение винаги е било такова — каза той. — Не си разбрала израза ми. През последните луни Лия се отнася много приятелски с нашия син. Показва лицето си смело като Уи. Не разбирам лекомисления кураж, който проявява. Не се ли страхува за безопасността и положението си при нас? Особена е.
Изненадана от разсъжденията му, тя го погледна.
— Но Лия твърди, че сме били приятелки, че сме работили заедно. Казва, че съм я защитавала. Каза… — Шали ококори очи, тъй като й просветна. — Лъгала ме е. Искала е само да ни причини неприятности и да те очерни. Възползва се от загубата на паметта ми. Изигра ми номер! Уличница такава!
— Лия ти е рекла, че сте били приятелки ли? — повтори той невярващо.
— Да. Тъй като съм бяла съм се сприятелила с нея и съм й помагала.
— Какви други лъжи ти е казала? — подозрително попита той.
Шали се изчерви.
— Вече няма значение. Знам, че ме е лъгала.
— Страхувайки се, че няма да успее да я убеди в невинността си за оная нощ, ако Лия е посмяла да й разкаже, той не я попита повече.
— Никога не сте били кодас, Шали. Много пъти си твърдяла, че не й вярваш. Казваше, че се отнася с уважение и е твърде послушна за робиня, тоест наш враг.
— Тя нито се отнася с уважение, нито е послушна, просто е коварна и се преструва! Нарече те дивак. Каза, че искала да заеме моето място — заяви му направо, без много да мисли.
Той отхвърли глава назад и се изсмя.
— За Лия аз съм дивак, малката ми. Но тя никога не би могла да те замени, както и коя и да е друга жена — увери я той.
— Ако забравиш каква съм била, би ли ме обикнал отново?
— Да, както те обичам сега.
Тя наведе глава от срам.
— Съжалявам, Уанмди Хота. Държах се ужасно. Няма да го правя вече, обещавам.
— Ако чужди очи не ни гледаха, щях да те накарам да докажеш съжалението и любовта си — подкачи я той, доволен, че за момента проблемът им беше решен.
Тя се усмихна палаво.
— Когато се върнем у дома, ще го направя.
— Няма да ти позволя да забравиш това обещание. Придърпа я към себе си и сложи ръка на раменете й. Тя облегна глава на него. Седяха дълго така, наблюдаваха пълната луна и се радваха на близостта си. Шали вътрешно се зарече, че никога няма да разреши на Лия да се изпречи между тях, особено докато все още се търсеха един друг. Той също си даде обещание — Лия да си тръгне колкото е възможно по-скоро. По някаква причина тя много бе разгневила баща му и сега вече реши да се отърват от нея. Скоро отново щеше да се радва на спокоен живот…
Походът им започна от място, което един ден щеше да бъде наречено Рапид сити, преминаха през обширна територия, която щеше да носи името Бедландс — равна прерия с тучни пасища, минаха край високи и живописни скали, през безводни пустинни местности, край реката Бед при сливането й с могъщата Мисури, близо до място, което тогава и сега се казва Пиер. Оттам се насочиха на юг към своя лагер. Всички земи, през които минаха, образуват огромната територия на Дакота.
Воините често изоставяха групата — отиваха да поговорят с други племена, минаващи наблизо — Сисетон, тръгнали на север, шейените — на североизток, Бруле — спокойно движещи се на югозапад, Янктон — бавно крачещи на югоизток. Всяко племе признаваше селището на своите съюзници. От приказките на Сивия орел Шали разбра, че има много племена, които живеят недалеч — Крау, Санте и Уинебаго. С облекчение научи, че много племена, които по-рано враждуваха, бяха сключили примирие, за да се обърнат към общия си враг — белия човек. За известно време войната между съседните племена бе спряна, индианското примирие цареше в обширната територия на Дакота — най-голямата част от която се падаше на земите на Орела.