Нежни екстази
- Автор: Тейлър Джанел
- Серия: grey eagle #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Икономова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежни екстази». Краткое содержание книги:
— Хайде да пояздим заедно, любов моя.
Думите й имаха желания ефект. Той бързо и трескаво се устреми да сподели удоволствието й, тъй като скъпоценният еликсир в тялото му напираше по-бързо да излезе след много луни копнежи. Както и той беше правил много пъти, тя притисна устните му и го държеше здраво към себе си, почти подлудявайки го със забързаните си и неустоими действия. Той се пръсна като бент, избухнал под напора на водата, освобождавайки се с огромна сила.
Вълна след вълна се изливаха в недрата й, докато остана да тече само спокойната река. Изтощен и бездиханен, той се измести леко от нея. Обзеха я нежност и увереност, защото знаеше, че му е доставила голямо удоволствие. Когато дишането му се нормализира и сърцето му затуптя в обичайния си ритъм, той вдигна глава и се загледа в нея смаян и изпълнен с нежност. Тя му се усмихна, а после звучно го целуна.
— Ти изискваш много, жено, но и даваш много — похвали той усилията й. — С теб никога не е едно и също. Всеки път, когато се съединяваме, винаги е ново и вълнуващо. Как сърцето ми може да издържи толкова любов, а тялото ми — такава наслада? Сигурно ще се пръсна от чувство за задоволеност — пошегува се той с мелодичния си глас.
— Ако го направиш, ще събера парчетата и ще ги съединя отново. После ще те напълня, докато отново не се пръснеш. — Прегърна го с любов. — Толкова много те обичам — възкликна тя.
— Шали, Шали, красива и желана моя жено, колко те обичам — из рече той дрезгаво.
Гърлото й се сви, щом забеляза погледа му и трепетния му глас.
— Боже, как е възможно да те желая отново тъкмо сега? Да, така е. Сигурно нещо ми има, след като чувствам такива неща — заключи тя шеговито, наведе главата му и го целуна.
Целунаха се няколко пъти дълго, когато той неохотно се отдръпна и я посъветва:
— Не бива да разгаряме огън, който няма да можем да изгасим.
Тя се засмя и го подкачи:
— Огънят вече е запален, любов моя. Само че не можем да го изгасим както трябва. Той ще тлее до следващия път. Май моите хора имат едно определено преимущество пред твоите — те строят много стаи в дървените си къщи, за да може който иска свободно да разгаря огъня си — палаво добави тя.
— На тъмно, когато детските очи не виждат, това няма значение. Само огньовете, които горят, докато Уи е на небето, трябва внимателно да бъдат поддържани — усмихна се той.
— Ти си ме научил да разгарям такъв огън и да му се радвам, но не си ми показал как да го поддържам и как да го изгасям — сгълча го тя с весел смях.
— И никога няма да го направя, жено. Тогава няма да се изкушаваш да ме дразниш с огън, който ще погълне само мен.
— Значи ще ме оставиш да страдам от тези мъки?
— Ако и аз участвам в мъченията, тогава ще трябва да издържиш само своя дял.
— Ти си твърде умен и хитър, благородни ми воине. Страхувам се, че не мога да се равнявам с теб по ум и красноречие.
— Но можеш да си равна с мен по любов и желание — предложи той лукаво.
— Невъзможно. Моята любов е по-голяма от твоята.
— Невъзможно. Моята е по-дълга от твоята.
— Невъзможно. Времето няма нищо общо с дълбочината и силата на чувствата.
Той се усмихна развеселен.
— Ти се равняваш на мен по ум и красноречие, жено. Приемам го, тъй като то също се отнася до любовта и желанието ми.
— Както и би трябвало да бъде. Но мъжествеността ти е несравнима, защото два пъти ме победи. Обичам те с цялото си сърце.
Той я прегърна, после я целуна.
— Да се отделя от теб е по-трудно от най-страшната битка с врага. Имай милостта и ми помогни да намеря физическите и душевните сили, за да го направя.
Тя нацупи устни замислено.
— А ако кажа не?
Той отново се отпусна по гръб и вдигна ръце над главата си.
— Тогава прави с мен каквото желаеш — заяви той, сякаш примирен с поражението.
Очите й блеснаха в палаво очакване. Притисна китките и глезените му и рече изкусително:
— Здраво си завързан, боецо. Ти си мой пленник и сега ще задоволя желанието си с безпомощното ти тяло.
Тя се засмя от погледа на черните му като абанос очи.
— Какъв пленник си? — игриво му се караше тя. — В очите ти не забелязвам нито страх, нито уважение към господарката ти. Ще ми се подчиниш или ще те накажа.
— Какво ще заповядаш, принцесо Шали? — запита той и възприе сериозен израз на лицето си, но една подкупваща усмивка се готвеше да развали това впечатление.
— Заповядвам ти да ме обичаш, да ми доставяш удоволствие с цялото си умение, което притежаваш, да идваш при мен винаги, кога то имам нужда от теб — изреди тя заповедите.
— Обичам те, принцесо. Винаги ще отговарям на твоя зов. А за да ти доставя удоволствие, ще трябва да ме освободиш — каза той, подхващайки вълнуващата игра.