Нежни екстази
- Автор: Тейлър Джанел
- Серия: grey eagle #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Икономова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежни екстази». Краткое содержание книги:
Нещо твърдо и горещо докосна кожата й. Тя се пресегна, а той изстена над гърдите й. Тя изкусно обгърна жаркия ствол, усещайки силата и гладката му кожа. Силно се изкуши най-дръзко да вкуси от сладостта му, както Лия бе направила. Скоро щеше да събере кураж и да задоволи и това безсрамно желание. Засега търпеливо и жадно се предаде на възбуждащите му действия.
Той се придвижи между разтворените и очакващи го бедра и леко плъзна мъжеството си в готовото й тяло. Спря за миг, овладявайки подтика да я яхне диво. Постепенно постигна ритъм, който я караше да се извива под него. Тръпки обхванаха тялото й, когато напрежението и насладата нараснаха.
Тежестта от тялото му изведнъж се премести, когато той коленичи между краката й. Шали леко се повдигна, привлечена от гледката как мощният му ствол намира тялото й и потъва в него много пъти един след друг. Погледът й потърси неговия. Почувства още по-силна възбуда, не можеше да отлепи поглед от това чувствено видение. Не само тялото й изгаряше от наслада, цялата сякаш беше потънала в някакво хипнотично състояние. Гледката беше красива и вълнуваща. Като омагьосана гледаше как мокрото му мъжество изчезваше, после се появяваше отново, движенията се повтаряха и изпълваха с трепет сърцето и тялото й.
Напрежението ставаше нетърпимо, блаженото мъчение трябваше да свърши. Той бързо легна върху нея и бесните му тласъци я докараха до лудост. Потъваше в женствеността й, устата му се движеше от едната й гърда към другата. Тя извика от удоволствие, топла влага погали пулсиращото му мъжество, което му подсказа, че въздържането му повече не бе необходимо. След като задоволи нея, той се отправи към собствения си връх.
Тялото му се разтърси от спазми, докато освобождаваше страстта си в нея, а флуидите му се свързваха с нейните. Продължи движенията, докато изпусне и последната капка. Устните му напуснаха омекналите й гърди, за да целунат нейните с любов и нежност. Щом вдигна глава, тя избърса потта от горната устна и от челото •му. Усмихна се и му каза:
— Ти си великолепен, любов моя.
Той се усмихна и я посъветва:
— Поеми колкото можеш слънце, Тревисти очи, тъй като по време на пътуването няма да можем да се любим. Щом слезем в равнината, там няма къде да се скрием, за да повторим това.
Изуменият й поглед го трогна, както и думите й:
— Как ще изтърпя толкова дни без теб? Може би трябваше да из чакам първо да изградим новия лагер и тогава дръзко да те примамя.
— Нямаше ли да ти липсва това? — закачи я той.
Един виновен поглед го потвърди, както и отговорът й:
— Ти спомена, че пътуването ще трае осем до десет дни? — запита тя.
— Ша. Но когато Уи заспива, ти ще си толкова уморена, че веднага ще заспиваш.
— Ти ще лежиш до мен, а аз няма да мога да те докосна, така ли? — игриво каза тя, после се разсмя на престорено обидения му израз.
— Тогава ще спя с останалите воини, за да избегнем това болезнено изкушение — на шега предложи той.
— О, не, недей. Ако не друго, поне ще мога да се радвам на близостта ти.
Думите й бяха прекъснати от сърдечния му смях.
— Не се смей отсега, благородни ми воине, и ти ще страдаш заедно с мен — игриво му напомни тя.
При тези думи той изстена драматично.
— Съвсем сигурно ще умра от глад.
— И то до мен — дръзко добави тя, галейки бузата му.
— Може би ако се нахраня преди да тръгнем…
— Храната спасява ли те за повече от няколко часа?
— Страхувам се, че не — промърмори той, въздишайки тежко.
— Страхът не се отразява добре на война — повтори тя фраза, която често изричаше едно време.
Той я погледна особено, после отхвърли искрицата надежда, която тези думи пробудиха. Беше обикновена шега, нищо повече, реши той.
В унеса си тя не забеляза реакцията му от думите си, които чудновато прозвучаха в съзнанието й няколко пъти…
Романтичната обстановка, а и предстоящата физическа раздяла ги възбуждаха и те пак се любиха. Този път съюзът беше бавен и спокоен. Тъй като имаха още много работа, а и ставаше късно, не им остана много време да вкусят от сладостта на следобеда след буйната си радост.
— Трябва да вървим, Тревисти очи — обади се той с неохота.
— Знам, Уанмди Хота — съгласи се тя.
Отидоха на реката и се изкъпаха, преди да се върнат в лагера. Другите вече се раздвижваха, заемайки се с последни приготовления преди да тръгването. Когато каруцата беше натоварена, като най-необходимите неща бяха оставени за накрая, Блестящата светлина дойде и ги покани на вкусна супа. Шали и Сивия орел й благодариха, после довършиха работата си и отидоха на гости, където прекараха приятна вечер.