Нежни екстази
- Автор: Тейлър Джанел
- Серия: grey eagle #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Икономова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежни екстази». Краткое содержание книги:
Шали наблюдаваше как двамата воини разговарят, докато децата играеха край тях. Помогна на Блестящата светлина да разчисти. После двете отидоха да седнат при мъжете си край малкия огън. Сивия орел я погледна топло, а след това се обърна и продължи разговора си с Наблюдателя на луната.
Тази приятелска вечер беше толкова приятна! Шали се усмихна при спомена колко различно й се струваше всичко през първите дни, след като дойде в съзнание. Тук животът беше хубав. Чувстваше се щастлива, толкова, колкото можеше да бъде при липсващите й пет години. Омекналият й поглед се задържа върху съпруга й, чийто силует край огъня се открояваше сред скалите. Чудновати образи започнаха да се промъкват в съзнанието й.
За миг си представи, че той върши нещо с ръцете си. Връзваше тънка лентичка лико около здраво острие. Прикрепяше остър бял камък към края му, а другия му край украсяваше с ярко жълто перо. Тя поклати глава и необикновеното видение изчезна от главата й.
Какво й ставаше? Защо тези тайнствени мисли, образи, представи се явяваха пред очите й понякога докато спеше, друг път, когато бе съвсем будна? Вероятно бяха отблясъци от реални сцени и звуци, които по-късно се превръщаха във фантазии. Сигурно в главата й нещо не беше наред, и оттам идваха тези необичайни видения. Дали умът й не е повреден? Да не би да полудява? Тя запази обезпокояващите и странни случки за себе си.
Много рано на следния ден багажът на всички беше стегнат, колоните бяха оформени, воините изпратиха пратеници да огледат пътя напред и преместването започна. В началото Шали настояваше да върви заедно с Блестящата светлина и децата им край конете, които теглеха каручките. Към средата на сутринта тя се почувства безкрайно уморена и роклята й беше мокра от пот. Не знаеше, че е възможно да чувстваш болки навсякъде по тялото си. Дробовете й бяха раздразнени от напрежението и тя с усилие поемаше въздух. Лицето й се зачерви и лъсна от пот. Вървеше упорито, но пътят й изглеждаше безкраен. Чудеше се още колко ще издържи, но си налагаше да прави крачка след крачка.
Хрумна й, че й се иска пролетният въздух да беше хладен като есенния. Засмя се, знаейки, че не може да си спомни как изглежда есента по тези места. Струваше й се, че да пътуваш в покрит фургон е направо мечта в сравнение с това мъчително пътешествие. Силен бодеж от дясната страна я накара да спре за малко.
Блестящата светлина погледна през рамо и я запита дали не е болна. Често й задаваха този въпрос откакто се върна, тя се усмихна и поклати глава. Посочи отстрани и изви ръце, искайки да каже, че има мускулен спазъм. Даде им знак да продължат и че тя скоро щеше да ги настигне. Блестящата светлина й се усмихна, кимна разбиращо…
Шали се наведе напред, за да облекчи напрежението в кръста си. Вдъхна дълбоко и издиша няколко пъти. Всяко местенце на слабото й тяло я болеше. Дори петите й се бунтуваха. След като събра цялата си сила и упоритост, тя вдигна поглед и забеляза мъжа си. Вперила очи в него, застана неподвижно.
Не можеше нито да мръдне, нито да отмести поглед от изумителна та гледка. Реалност ли беше или въображение? Слънцето се вдигаше високо в небесата, розовината от изгрева отстъпваше пред яркожълти лъчи, които очертаваха фигурата на непобедимия воин на фона на лазурното небе. Защо групата и тревата не се бяха запалили от слънцето? Момиче, държиш се глупаво. Откъде идват ветровете? Въздухът трябваше да е неподвижен, но защо, тя не знаеше. Сивия орел беше застанал пред групата, както би трябвало да бъде. Странно, че лицето му не беше нашарено, а Чула не беше украсен. Вярно, че седеше горд и изправен върху петнистия кон, но нещо беше различно, не както трябва. Той не приличаше на езическия Бог на войната!
Сивия орел й направи знак да отиде при него, предполагайки, че е изтощена и се чувства слаба. Тя остана безмълвно на мястото си. Защо се колебаеше? Защо й се струваше, че чака някой да я отведе при него? Кой липсваше от едната й страна? Потрепери от страх и несигурност, но не разбра защо. Поклати глава, за да разсее призрачната и странна представа. Отпусна се на колене върху земята. Няма да отиде там! Ако иска тя да се приближи, той трябва да отиде при нея! В мига, в който й минаха тези неприятни мисли, тя ги отхвърли. Защо трябва да задържа вниманието си върху такива абсурдни неща? Защо внезапно й стана студено, след като денят беше горещ и задушен?
Сивия орел смушка коня, след като видя странното й поведение. Скочи от гърба на Чула и се втурна към нея. Обзе го паника. Киоуа и Уаубай бяха вече при нея, за да й помогнат в мига, в който тя се строполи върху сухата земя. Сетивата й се бяха изострили, тя се опитваше да им каже, че е добре. Киоуа й предложи вода, която тя прие, за да намокри пресъхналите си устни и гърло. Уаубай извади парче кожа от пояса си и й го подаде, да освежи пребледнялото си лице.