Нежни екстази
- Автор: Тейлър Джанел
- Серия: grey eagle #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Икономова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежни екстази». Краткое содержание книги:
— Пидамайе, пидамайе — повтаряше благодарността си тя при всеки жест на доброта и помощ.
— Шали, болна ли си? — запита загрижено Сивия орел и се отпусна на колене до нея.
Разтревожена от странните си мисли и чувства, изтощена от преживяното напрежение и физическото натоварване, тя избухна в сълзи и се хвърли в прегръдките му, където намери закрила.
— Съжалявам, че ви създавам такива трудности, Уанмди Хота — вайкаше се тя объркана. — Не исках да постъпвам като дете или глупава слаба жена.
— Не се вълнувай, Шали. Все още си немощна свърши много работа, вървя дълго. Ела ще те кача на коня при мен — придума я той.
— Другите жени и деца вървят. Какво ще си помислят, ако твоята жена язди? Само ме остави да си почина малко и ще се оправя. Нещо ме пробожда отстрани, а сега и главата ме заболя. Сигурно е от слънцето и горещината — извини се тя.
— Дали ранената ти глава не се обажда? — запита той разтревожен, страхувайки се от нова загуба на паметта.
— Не мисля. От известно време съм малко замаяна, но ще ми мине. Толкова зле ли съм понасяла и друг път пътуването? — пошегува се тя, стараейки се да разведри настроението.
— Хия. Ти пътуваше много леко, дори и когато беше бременна със сина ни. Но травмата още не ти е минала. Ела, ще яздиш с мен.
Забеляза умолителния му поглед и се усмихна.
— Само за малко — най-накрая склони тя.
Сивия орел се засмя.
— Ти си горда и упорита жена, Шали.
— А ти си горд и упорит мъж — отвърна му тя нежно.
Вождът бързо обясни слабостта й с нападението. Наобиколилите ги хора се засмяха и закимаха в съгласие, че трябва да язди при мъжа си. Той се качи на коня и я вдигна при себе си. Готвеше се да я запита защо гледа тъй странно, но се възпря.
Шали облегна глава на гърдите му, ръцете му обгърнаха тънкия й кръст. Тя се замисли над чувството, че това се е случвало и друг път. Плъзна ръце към гърба му. Защо за миг си беше представила, че са свързани?
Яздиха така в продължение на два часа. Шали задрямва на няколко пъти, борейки се с неясното усещане, което измъчваше съзнание то й. По-късно спряха да ядат и да починат. След минути тя вече спеше в ръцете му. Той се разтревожи от бледността на лицето й и розовите петна по бузите й. Пипна челото й за треска, но нямаше. Вероятно напоследък се е преуморила, помисли си той.
Ала следващия ден от пътуването беше съвсем различен. Шали му се усмихваше всеки път, когато идваше да провери как е. Този път тя вървя безпроблемно, докато спряха да почиват. Щом седнаха върху бизонската кожа, тя щастливо отбеляза:
— Виждаш ли, днес добре се справям.
— Ша. Направо чудесно. — Спаха два часа, преди да тръгнат отново на поход.
Дните и нощите се сливаха в един сякаш безкраен низ от вървене, ядене, вървене, почивка, вървене, спане, а тя продължаваше да върви и на сън. Племето беше пръснато на голямо разстояние. Имаше малко възможности за общуване. По време на почивките повече то семейства се събираха. Дните бяха дълги и хората бяха подложени на изпитание, нощите бяха кратки и желани.
Тя желаеше и се нуждаеше от Сивия орел, но не можеше да му даде повече от целувка или леко докосване. Повечето нощи синът им спеше между тях. Денем той изразходваше много енергия, тичаше тук и там, бърбореше, докато вървяха. На Шали й се струваше, че това пътуване никога няма да свърши.
На петия ден от пътешествието им те направиха лагер за цял ден, тъй като бяха стигнали средата на пътя. Избраха едно място, където имаше дървета и високи хълмове. Спряха край широка река, за да на пълнят меховете си с вода, да се изкъпят в чистата вода и да се порадват на краткия отдих. Завързаха конете с дълги въжета край брега на реката, където можеха да пият вода и да пасат свежа трева. Всички бяха обхванати от приповдигнато настроение.
Ядоха от бързо намаляващите запаси от уазна и агуяпи. Скоро щеше да се наложи мъжете да отидат на лов за дивеч, а жените — за диви зеленчуци и боровинки. Приятели и роднини се навестяваха, разказваха си спомени за минали приключения и разсъждаваха за живота през лятото в Равнината. Много от тях се къпеха и играеха и хладната река. Други се разхождаха за отпускане на напрегнатите си мускули.
Шали забеляза, че Лия се е упътила към реката, за да напълни меховете с вода за Бягащия вълк. Изведнъж осъзна колко хубави бяха тези последни дни, когато избягваше Лия и почти беше забравила за съществуването й!
Сивия орел се върна от съвет заедно с няколко воини, избрани да охраняват лагера през нощта. Както обикновено, седна на земята с кръстосани крака. Скоро щеше да стане време да извикат Сияйната стрела от игрите с другите деца. След като й казаха, че ще спят на това място, Шали разстла кожите за спане, както правеше всяка вечер от началото на похода. Хвърли поглед към мъжа си. Хубавото му лице беше намръщено. Тя проследи погледа му, който следваше Лия. Робинята отиваше към Бягащия вълк, който говореше с други мъже.