Нежни екстази
- Автор: Тейлър Джанел
- Серия: grey eagle #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Икономова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежни екстази». Краткое содержание книги:
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Останалата част от сезонното преместване мина без особени събития. След девет изтощителни дни те стигнаха на целта си. Нямаше нужда от нареждания, за да започнат трескава работа. Определени бяха местата за всеки вигвам. Каручките бяха разтоварени, багажът на всяко семейство оставен близо до избраното място за лагер. Конете бяха сресани, напоени и завързани за въже, оставени да пасат тучната трева под наблюдението на няколко момчета. Момичетата избираха големи камъни за огнищата за готвене, после събираха дърва и носеха вода. Веднага след пристигането им няколко ловци отидоха в гъстата гора. Вечерта щяха да празнуват прибирането у дома с общо угощение и веселба, преди да започнат работа.
Вигвамите постепенно придобиваха пак конусообразните си форми и изглеждаха като заострени могилки на фона на кобалтовосиньото небе. Местността беше красива и спокойна. Тревата и дивите цветя растяха в изобилие и предлагаха хубостта си на всеки, който имаше очи да я забележи. Различни видове дървета и храсти растяха в близката гора. Неизброими нюанси на зеленото разкриваха сякаш усета за хармония и художественото майсторство на Майката Природа. Небето беше наситено-синьо и стигаше, докъдето очите виждат. В далечината се забелязваха високи плата и назъбени върхове. Скалисти склонове с черни, кафяви, бежови и необикновено кървавочервени тонове оцветяваха общия пейзаж.
Построиха лагера върху огромна поляна, разположена на около осемстотин метра от широка и спокойна река. На няколко места по-малки ручейчета течаха в различни посоки, а две от тях образуваха малки кръгли вирчета — идеални за плуване и къпане. Водата в тези естествени езера беше тъй спокойна и бистра, че подобно на две огледала отразяваше хармоничната красота на околната природа.
Насекоми и пеперуди кръжаха над дивите цветя, крадейки от сладкия им нектар и се радваха на красотата им. Птички пееха в дърветата, сърцато извиваха песни и трескаво изчакваха момент, за да се спуснат надолу и да лапнат някое безгрижно насекомо. Щали вдъхна свежия и ободрителен въздух, после бавно издиша, поемайки сладостта му. Отиде до мястото, избрано от Блестящата светлина, за да види как вдига шатрата си с надеждата, че ще може и тя да го направи.
После гледа и други, преди да потърси Жената костенурка. Тази чудесна индианка й се усмихна мило. Тя напредваше бавно, без да се оплаква. Усмихна й се доволно, щом Шали я помоли да я научи как се върши тази работа. Добрата жена кимна, усмихна се весело, знаейки, че Шали искрено я харесва.
Най-накрая заедно свързаха колчетата и ги прикрепиха. Разположиха ги във форма на дървена пирамида. Прекарвайки тежко въже през дебелата ивица, която държеше едната страна на съединените кожи, Жената костенурка метна въжето към върха на рейките, откъдето те се разделяха в различни посоки. Наложи се да заметне няколко пъти, докато примката обхвана центъра на рейките. Засмя се доволна и се спусна към средата, за да поеме въжето. При изкривената й ръка тази задача беше изключително трудна и изискваше напрежение. Шали грабна въжето и й помогна да издърпа голямата тежест към върха на рейките. Докато тя държеше здраво тежестта, Жената костенурка се пресегна към двете висящи ивици и ги изтегли с всичка сила, за да затвори отвора там, където рейките се свързваха Жената костенурка използваше една пръчка, за да изпъва връзките и непрекъснато ги дърпаше. Когато задачата беше изпълнена, тя завърза двете ивици и подпъхна краищата им под кожите:
Усмихна се на Шали, взимайки единия край на въжето и го издърпа, докато то падна свободно. Обиколиха една срещу друга конусообразното жилище, за да издърпат кожите до краищата на рейките. Щом отново се срещнаха, засмяха се весело, оглеждайки успешно свършената работа. Шали благодари на жената за указанията и търпението. За нейна радост Жената костенурка настоя да й помогне да издигнат и тяхната шатра. Усмихна й се от благодарност, но й каза, че не е необходимо да идва, тъй като урокът й е достатъчен.
Все пак Жената костенурка настоя. След два часа по-голямата и разноцветна шатра на Уанмди Хота беше поставена върху избраното място и се изправи като горд воин, наблюдаващ лагера. Шали прегърна Жената костенурка и й благодари. По-възрастната от нея жена се усмихна и си тръгна. Шали бързо започна да внася багажа в новия им дом, остави само оръжията на Сивия орел и други забранени за носене вещи. Разцъфна от удоволствие като си представи колко изненадан и доволен ще бъде съпругът й, когато се върне. Още по-приятна й беше мисълта за интимността, която шатрата създаваше и която отдавна й липсваше. После се сети за сина си. Разсърди се на себе си, че с копнеж си мисли и мечтае да остане насаме със съпруга си. Във всеки случай вигвамите не предлагаха възможност за пълна интимност на съпрузите! Тялото й жадуваше да изпита отново тона омайващо удоволствие. Но как щяха да правят любов, след като синът им спи само на няколко крачки от тях? След като другите също бяха лишени от възможност за близост със съпрузите си, тя не можеше да очаква някой да покани Сияйната стрела да прекара нощта в тяхната шатра. Освен това синът им трябваше да си бъде в новия им дом заедно с родителите си.