![Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/4/9/vihr-ot-mechove-a-storm-of-swords-bg-download.jpg)
Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #3
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]». Краткое содержание книги:
Докато създаденият с богато въображение свят на Мартин необратимо се приближава към своята десетгодишна зима, се влошава не само времето, а и войната. На север крал Джофри от дома Ланистър седи неспокойно на Железния трон. С помощта на едно грубовато момиче Джайм Ланистър, Кралеубиеца, се измъква от затвора си в Речен пад, за да осигури освобождаването на пленничките на Джофри, сестрите на Роб Аря и Санса Старк. Междувременно на юг кралица Денерис се опитва да наложи претенциите си над различните тронове с помощта на армия от евнуси.
Сложността на такива характери като Денерис, Аря и Кралеубиеца ще накара читателите да разгръщат жадно огромния брой страници на тази книга, тъй като авторът им, също като Толкин и Джордан, подклажда непрестанния интерес към съдбата им. Мартин неизбежно ни напомня за тези двама велики в жанра и с дарбата си да опише такива чувствени преживявания като стихията на дивия пожар и ледения мраз, морския мирис, както и безмерната пищност на средновековния пир. Някои твърдят, че тази сага надхвърля всичко достигнато досега във върховото фентъзи. Кой знае? Във всеки случай постигнатото е достатъчно, за да превърне „Песен за огън и лед“ в безспорен хит в жанра.
Понякога шепнеше името му във възглавницата си просто за да чуе как звучи.
— Уилас. Уилас. Уилас.
Смяташе, че Уилас не е по-лошо име от Лорас. Дори си приличаха. Звучаха й сходно. Какво толкова, някакъв си крак? Уилас щеше да стане господарят на Планински рай и тя щеше да бъде неговата дама.
Представяше си как седят двамата в една красива градина, с малки паленца в скутовете, или слушат свирнята на лютня и се возят по река Мандър на ладия. „Ако му родя синове, може и да ме обикне.“ Щеше да ги нарече Едард, Бран и Рикон и щеше да ги отгледа храбри и доблестни като сир Лорас. „И да мразят Ланистърите също така.“ В мечтите на Санса момчетата й изглеждаха досущ като братята, които беше изгубила. Понякога имаше дори момиче, което приличаше на Аря.
Така и не можеше обаче да нарисува за дълго портрет на Уилас в главата си — мислите й все я връщаха към сир Лорас, млад, изящен и красив. „Не бива да мисля за Уилас така — казваше си тя. — Той може да долови разочарованието в очите ми, когато се срещнем, и тогава как ще се ожени за мен, ако разбере, че съм влюбена в брат му?“ Непрекъснато си напомняше, че Уилас Тирел е два пъти по-голям от нея, че е недъгав освен това, че може би е пълен и червендалест като баща си. Но хубав или не, изглежда, този човек щеше да се окаже единственият достоен за нея жених.
Веднъж сънува, че все пак тя се венчава за Джоф, а не Марджери, и в сватбената им нощ той изведнъж се превърна в палача Илин Пейн. Събуди се разтреперана. Не искаше Марджери да страда толкова, колкото нея, но в същото време я ужасяваше мисълта, че Тирелите могат да се откажат от женитбата. „Предупредих я, наистина, казах й истината за него.“ Може би Марджери просто не й вярваше. Джоф винаги се представяше пред нея като съвършен рицар, също както със Санса в началото. „Тя много скоро ще разбере истинския му нрав. Скоро след сватбата, ако не и преди това.“ Санса реши, че трябва да запали свещ на Майката в небесата при следващото си посещение в септата и да я помоли да защити Марджери от жестокостта на Джофри. И може би също така една свещ на Воина, за Лорас.
Когато шивачката дойде да й вземе последните мерки, реши да си облече новата рокля за церемонията във Великата септа на Белор. „Затова сигурно Церсей е поръчала да ми я ушият, за да не изглеждам дрипава на сватбата.“ Наистина за празненствата след това щеше да й трябва друга рокля, но смяташе, че и някоя от старите ще свърши работа. Нямаше да рискува да си оцапа новата с храна или с вино. „Ще си я взема в Планински рай.“ Искаше да е красива в очите на Уилас Тирел. „Дори Донтос да е прав и той да иска Зимен хребет, а не мен, все пак може да ме обикне заради мен самата.“ Санса се сгуши под завивката, зачудена кога ли най-после ще бъде готова новата й рокля. Нямаше търпение да си я облече.
АРЯ
Дъждовете идваха и си отиваха, но небето ставаше все по-сиво и все по-малко синьо, и всички потоци течаха пълни. На третия ден Аря забеляза, че мъхът по дърветата не расте както трябва.
— Не вървим в правилната посока — каза тя на Джендри, когато минаха покрай един много мъхнат чинар. — Тръгнали сме на юг. Виждаш ли как расте мъхът по ствола?
Той избута гъстия черен кичур от очите си и отвърна:
— Вървим си по пътя, това е. Пътят тук завива на юг.
„Цял ден вървим на юг — искаше да му каже. — Както и вчера, когато минахме през онова дере.“ Но вчера не беше внимавала много и не беше сигурна.
— Мисля, че се изгубихме — каза тя тихо. — Не трябваше да оставяме реката. Трябваше просто да продължим по нея.
— Реката завива и върти — отвърна Джендри. — Това е по-късият път, бас държа. Някакъв таен разбойнически път. Лим и Том живеят тук от години.
Това беше вярно. Аря прехапа устна.
— Но мъхът…
— Както вали, скоро и от ушите ни ще порасте мъх — оплака се Джендри.
— Само от южното ни ухо — упорито заяви Аря. Нямаше полза да се опитва да убеждава Бика в каквото и да било. Все пак той беше единственият останал й верен приятел, след като Горещата баница ги остави.
— Шарна казва, че й трябвам да й пека хляба — беше казал той в деня, когато тръгнаха. — Бездруго ми омръзнаха мазолите от седлото и непрекъснато да ме плашат разни неща. Тук има ейл, зайци, а хлябът ще е по-добър, щом ще го правя аз. Ще видиш, като се върнете. Ще се върнеш, нали? Когато войната свърши? — После си спомни коя е и добави: — Милейди. — И се изчерви.
Аря не знаеше дали войната изобщо ще свърши някога, но му кимна.