Две години ваканция
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #32
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Две години ваканция». Краткое содержание книги:
И това най-много го огорчаваше.
През тези зимни нощи, макар че безопасността на Френч-ден изглеждаше осигурена, не мина без тревоги. Няколко пъти Фан надаваше продължителен тревожен лай, когато глутници хищни зверове — почти винаги чакали — се навъртаха около заслона. Тогава Донифан и другите се втурваха през вратата на Залата и като хвърляха горящи главни срещу тези проклети животни, успяваха да ги прогонят.
Освен това два-три пъти в околностите се появиха няколко двойки ягуари и кугуари, но никога не се приближаваха колкото чакалите. Тях ги посрещаха е пушечни изстрели, по поради голямото разстояние, на което стреляха, не можеха да ги улучат смъртоносно. Изобщо е голяма мъка успяваха да запазят заслона.
На 24 юли най-после Моко има случай да усъвършенствува готварските си способности, като сготви дивеч, който всички лапаха с голям апетит, едни — като познавачи, други — като лакомци.
Уилкокс и Бакстър, който с удоволствие му помагаше, не се задоволяваха да слагат капани за дребни животни, хвъркати или гризачи. Като прегънаха няколко от младите фиданки, които растяха между големите дървета в Трапс-уудс, те успяха да нагласят истински примки заедър дивеч. Такъв капан се слага обикновено в гора, на места, откъдето минават катерички, и често дава добри резултати.
През нощта на 24 юли в една от тези примки се хвана не катеричка, а великолепно фламинго, което въпреки усилията си не можеше да се измъкне. Когато на другия ден Уилкокс обходи тези капани, животното вече се бе удушило в примката, която фиданката при изправянето си бе затегнала около шията му. Това фламинго, добре оскубано, добре изчистено, добре напълнено с ароматични треви, бе превъзходно на вкус. Всички опитаха и от крилата, и от кълките, дори всеки получи по парченце от езика, който е най-апетитното нещо на земята.
През първата половина на месец август имаше четири много студени дни. Бриан не без тревога видя как термометърът спадна на тридесет градуса под нулата. Въздухът беше необикновено прозрачен и както става често при твърде ниски температури, никакъв полъх не го раздвижваше.
В такова време не можеха да излизат от Френч-ден, защото мигновено щяха да премръзнат до кости. На малките беше забранено да се излагат дори за момент на открито. А големите вършеха това само при крайна нужда, главно за да поддържат денонощно огнищата в обора и птичарника. За щастие тези студове не траяха дълго. Кьм 6 август вятърът задуха отново от запад. Тогава над залива Слуи и крайбрежието на Рек-коуст се разразиха страшни бури, които шибаха с все сила обратната страна па Окланд-хнл, по скалата ги отблъскваше и те се връщаха обратно с неописуема ярост. Ала Френч-ден не пострада. Изглежда само земетресение беше в състояние да разклати здравите и стени, и най-неудържимите бури, които изхвърлят на бре-а кораби с висок борд или събарят каменни сгради, не можеха даниаправят нищо на непоклатимата канара. А що се отнася до повалените дървета, колкото и многобройни да бяха те, това само спестяваше труда на младите дървари, когато трябваше да подновяват запасите от гориво.
Изобщо тези бури измениха силно атмосферните условия в смисъл, че прекратиха големите студове. Оттогава температурата непрекъснато се повишаваше и щом престанаха тези смущения, започна да се задържа средно от седем до осем градуса под точката на замръзването.
Втората половина на август беше доста поносима, така че Бриан можа да възобнови работата на открито, с изключение на риболова, защото дебел слой лед покриваше още водите на реката и на езерото. Често обхождаха капаните, примките и мрежите, в които се хващаше много блатен дивеч и кухнята винаги разполагаше с прясно месо.
Скоро обитателите на заслона се увеличиха. Освен излюпилите се нови дропли и токачки ламата роди пет малки, които Сървис и Гарнет обсипаха с грижи.
При тези обстоятелства, докато състоянието на леда още позволяваше това, на Бриан му хрумна да предложи на другарите си голямо състезание с кънки. От дървена подложка и желязна пластинка Бакстър успя да направи няколко чифта кънки. Всички тези момчета владееха повече или по-малко този спорт, много разпространен през суровите зими в Нова Зеландия, и се зарадваха от възможността да покажат умението си на повърхността на Фемили-лейк.
И тъй, на 25 август към единайсет часа сутринта Бриан, Гордън, Донифан, Уеб, Крос, Уилкокс, Бакстър, Гарнет, Сървис, Дженкинс и Жак, като оставиха Айвърсън, Доул и Костър под охраната на Моко и Фан, излязоха от Френч-ден, за да потърсят достатъчно обширно заледено пространство, удобно за пързаляне с кънки.