Хиляда сияйни слънца
- Автор: Хосейни Халед
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Барова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хиляда сияйни слънца». Краткое содержание книги:
Тази удивителна история за един негероичен живот с героичен завършек крие неочаквани обрати, трагични и щастливи изненади. От нея отеква свистене на ракети и музика на тамбури, носи се миризма на ориенталски подправки и барутен дим.
„Хиляда сияйни слънца“ е хроника на три десетилетия от потресаващата история на Афганистан, ода за приятелството и саможертвата в името на достойнството и обичта. Книга, която не се забравя и не оставя никого безучастен. Една от малкото книги днес, които ни разтърсват и вълнуват, карат ни да сме по-добри.
Източник: http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=25069
По-късно, след като Рашид ги остави и взе автобус към хотел, Лайла си спомни как Азиза им помаха за довиждане и се затътри покрай стената в задния двор на сиропиталището. Помисли си за заекването й и какво беше разказала за разломите и мощните сблъсъци дълбоко под земята и как понякога ние на повърхността усещаме леко треперене.
— Махай се, ей, ти! — извика Залмай.
— Шшшт. На кого викаш? — попита го Мариам.
— Там. На оня човек — посочи детето.
Лайла проследи пръстчето му. Пред къщата им наистина имаше един мъж, облегнат на портата със скръстени ръце. Той ги отпусна и накуцвайки, тръгна към тях.
Лайла се закова на мястото си. Коленете й омекнаха. Буцата в гърлото спря надигналия се вик. Изведнъж почувства нужда да хване ръката на Мариам, рамото, китката й, нещо, каквото и да е, на което да се опре. Но не го направи. Не посмя. Не смееше да раздвижи и мускулче. Не смееше да диша или дори да мигне от страх, че той е трептящ в далечината мираж, крехка илюзия, която ще изчезне от най-малкото помръдване. Лайла стоеше съвършено неподвижна и гледаше към Тарик, докато гърдите й вече не издържаха без въздух, а очите й без мигване. След като си пое дъх и затвори и отвори очи, той като по чудо все още стоеше там. Тарик стоеше там.
Лайла се осмели да направи крачка към него. После още една. И още една. А след това се затича.
43
Горе, в стаята на Мариам, Залмай беше превъзбуден. Известно време си игра с новата баскетболна топка, подритваше я по пода, удряше я по стената. Мариам го помоли да престане, но той си знаеше, че тя няма никаква власт над него, затова продължи да играе шумно с топката и да я гледа предизвикателно. После двамата си поиграха с количката му — малка линейка с ярки надписи от двете страни, като я бутаха един към друг през стаята.
По-рано, когато видяха Тарик пред портата, детето притисна топката до гърдите си и налапа палеца си — нещо, което правеше само когато беше неспокоен. И погледна подозрително Тарик.
— Кой е оня човек? — попита сега Залмай. — Не ми харесва.
Мариам понечи да му разкаже, че той и Лайла са израснали заедно, но Залмай я прекъсна и й каза да бутне линейката към него, а когато тя я търкулна, заяви, че иска пак да си играе с топката.
— Къде ми е топката, която татко ми купи? Къде е? Искам си я! — завика той и с всяка дума гласът му ставаше все по-писклив.
— Беше тук — каза Мариам, но Залмай се разплака.
— Не, няма я. Знам, че изчезна! Къде е? Къде е?
— Ето я. — Мариам извади топката изпод леглото, където се беше търколила. Но Залмай вече плачеше, блъскаше с юмруци и викаше, че това не е същата топка, че не може да е същата, защото неговата се е изгубила, а тази е друга. И облян в сълзи, крещеше: — Къдеее? Къде, къде, къде?
Крещя, докато Лайла не се качи и не го взе на ръце. Залюля го, прокара пръсти през острата му тъмна косица, избърса сълзите по бузите му и зацъка с език в ухото му.
През това време Мариам чакаше отвън. От площадката виждаше само дългите крака на Тарик — истинския и изкуствения, в бежови панталони, — прострени на оголелия под на дневната, където беше седнал. И тогава тя си даде сметка защо онзи ден, когато с Рашид отидоха в „Континентал“ да позвънят на Джалил, портиерът й се стори познат. Носеше шапка и черни очила и затова не го позна веднага, но сега си го спомни отпреди девет години. Седеше долу, попиваше потта от челото си с кърпичка, помоли за вода. Сега през съзнанието й минаха всевъзможни въпроси: дали и таблетката, която изпи, не беше част от измамата? Кой от двамата беше измислил лъжата и подсигурил убедителните подробности? И колко беше платил Рашид на Абдул Шариф (ако това му беше истинското име), за да дойде и да сломи Лайла с историята за смъртта на Тарик?
44
Тарик каза, че един от съкилийниците му имал братовчед, който бил линчуван, задето рисувал фламинго. Братовчедът, изглежда, бил обсебен от фламингото.
— Пълни скицници с тия чудати птици — каза Тарик. — И десетки маслени картини — как газят през лагуни, как бродят през блата. И, най-лошото, как летят към залези.
— Фламинго — рече Лайла. Гледаше го как седи на пода, облегнат на стената и свил в коляното здравия си крак. Изпита огромно желание пак да го докосне, както преди малко пред портата, когато се втурна към него. Чувстваше се неловко, като се сетеше как обви ръце около врата му и се разплака на гърдите му, как безброй пъти изрече задавено името му. Питаше се дали не бе реагирала много нетърпеливо, много отчаяно. Може би. Но не се сдържа. И сега копнееше да го докосне и отново да се увери, че той наистина е тук, а не е сън или привидение.