Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Плантар дьо Сен Клер
Сред имената, които се срещат най-често и се открояват в различните „Документи на Братството“, е фамилията Плантар. А измежду многото хора, свързани със загадката на Сониер и Рен Льошато, най-авторитетен е Пиер Плантар дьо Сен Клер194. Според родословията, поместени в „Документите на Братството“, той е пряк потомък на крал Дагоберт II и на династията на Меровингите. Пак според същите родословия е наследник на владетелите на замъка Барбьори, разрушен през 1659 г. от кардинал Мазарини.
Докато правехме своето проучване, непрекъснато се натъквахме на името „Плантар“. Всъщност, ако се съди от информацията, изтекла през последния четвърт век, всички следи в крайна сметка водят към него. През 1960 г. например в интервю за Жерар дьо Сед той заявява, че в Жизор е скрита „тайна с международно значение“195. През следващото десетилетие Дьо Сед явно черпи главно от Плантар данните, които изнася в своите книги за Жизор и Рен Льошато196. Според някои последни сведения дядото на Плантар се е познавал лично с Беранже Сониер. Оказа се, че Плантар притежава доста имоти в околностите на Рен Льошато и Рен Лебен, включително и в планината Бланшфор. От разговор с един антиквар в Стене научихме, че и мястото, на което е построена старата църква „Св. Дагоберт“, също принадлежи на Плантар. А според устава на Братството от Сион, предоставен ни от френската полиция, той е и главен секретар на ордена.
През 1973 г. в едно френско списание излиза интервю с Плантар, взето по телефона. Както и очаквахме, той не е словоохотлив: говори с недомлъвки, загадъчно и предизвикателно и всъщност по-скоро замъглява въпросите, отколкото да дава отговор на тях. Така например във връзка с потомците на Меровингите и техните монархически претенции Плантар заявява: „Проучете корените на някои от великите френски родове и тогава ще разберете защо човек като Анри дьо Монпеза може някой ден да стане и крал.“197 Запитан за целите на Братството от Сион, той, както би могло да се очаква, отвръща със заобикалки: „Не мога да ви ги кажа. Обществото, с което съм свързан, е изключително старо. Аз съм само наследник на своите предходници, мъничка брънка от веригата. Ние съхраняваме някои неща. Без да вдигаме шум.“198
Същото списание помества и кратък портрет на Плантар, написан от първата му съпруга Ан-Лея Исле, починала през 1971 г. Ако се вярва на списанието, материалът е публикуван за пръв път в „Сиркюи“, бюлетина за вътрешно ползване на Братството от Сион, на който според някои сведения Плантар сътрудничи редовно под псевдонима Ширан:
Да не забравяме, че този тънък психолог с приятел на най-различни хора: на граф Израел Монти, един от членовете на „Св. Вьоме“, на Габриел Трарийо д’Егмон от тринайсеторката на Розата и Кръста, на философа Пол Льокур, писал много за Атлантида, на абат Офе от отдел „Документация“ на Ватикана, на Т. Моро, директор на консерваторията в Бурж, и т.н. Да си припомним, че по време на нацистката окупация е арестуван и измъчван от Гестапо, след което месеци наред е политзатворник. Като доктор на езотеричните науки знае да пази тайна и именно благодарение на това е почетен член на множество общества, отстояващи възгледите на херметиците. Той е невероятна личност, мистик на мира, проповедник на свободата, аскет, чийто идеал е да допринася за добруването на човечеството. Ето защо не е чудно, че се наложи като един от най-влиятелните хора, от които мнозина от най-различни кътчета на света търсят съвет. По покана на федералното правителство на Швейцария се установява да живее известно време край Женевското езеро, където се среща с пратеници и посланици от цял свят.199
Госпожа Исле безспорно е искала да представи Плантар като изключителна личност. Но от материала й излиза, че той по-скоро е особняк. На места езикът на Исле е мъгляв и изпълнен с хиперболи. И още нещо, събрани на едно място, различните „знаменитости“, посочени като приятели на Плантар, будят, меко казано, недоумение.
194
Докато пишехме книгата прегледахме огромно количество трудове, стари и съвременни, посветени на родословията на различни благороднически семейства. Никъде обаче не открихме да се посочва титлата на Плантар дьо Сен Клер. Това не значи, разбира се, че претенциите му са безпочвени, още повече че, както подчертава самият той, те векове наред са били държани в тайна.
195
Le Charivari, N 18.
196
В края на най-значителното произведение на Дьо Сед — „Тамплиерите са сред нас“ (вж. De Sede. Les Templires sont parmi nous), има раздел, озаглавен „Гледната точка на един езотерик“. В него е поместено голямо интервю с Пиер Плантар дьо Сен Клер, в което Дьо Сед не само задава редица въпроси, но и набляга, че Плантар е безспорен капацитет по темата. Плантар явно е помогнал на Дьо Сед и в написването на книгата за Рен Льошато. Докато снимахме за Би Би Си филма „Изчезналото съкровище на Йерусалим?“, получихме от издателите на Дьо Сед огромно количество илюстративен материал, който авторът е използвал в книгата си. Върху опакото на всички снимки имаше печат „Плантар“, което иде да подскаже, че материалът е собственост на Плантар, а той го е предоставил на Дьо Сед.
197
Le Charivari, N 18.
198
Ibid.
199
Ibid., p. 53.