Хорът на забравените гласове
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хорът на забравените гласове». Краткое содержание книги:
С всяко ново събитие Хари Бош се сблъсква с все по-силна съпротива от страна на полицията. На сцената отново се появяват някогашните му врагове. По пътя си към истината Бош постоянно се пита дали това следствие няма да му бъде последно. Ровенето в миналото може да лекува стари рани — а може да предизвиква и нови, още по-парещи.
Маки закара тойотата в една автокъща чак на Ван Найс Булевард. Докато беше вътре, отново се обади Робинсън. Нямало ново повикване за Маки, този път в Нортридж Фелън Сентър — някаква служителка в книжарницата на „Бордърс“ имала нужда от помощ при запалването.
— На тоя тип няма да му остане време да прочете вестника, ако продължи така — изпъшка Райдър.
— Не знам. Чудя се дали изобщо може да чете. На бюрото имаше една бележка и…
— Каква бележка?
— За него. Зяпа я сто часа, обаче не съм сигурен, че разбра какво пише.
— Ти успя ли да я прочетеш? Какво пишеше?
— Беше я оставил някой от дневната смяна. От Виза се обадили да потвърдят одобряването на молбата му или нещо подобно.
Райдър сбърчи чело.
— Какво има? — попита Бош.
— Просто ми се струва странно да кандидатства за кредитна карта. Това ще го направи лесен за откриване, а нали се е опитвал да го избягва.
— Може да се е почувствал в безопасност.
От автокъщата Маки отиде направо в търговския център и помогна на жената от книжарницата да запали. После потегли към сервиза. Когато стигна там, наближаваше десет. Помръкващите надежди на Бош отново се съживиха, когато погледна с бинокъла от площада оттатък улицата и видя, че Маки тръгва към офиса.
— Все още имаме шанс — каза Хари. — Взел е вестника.
Трудно можеха да следят Маки в сервиза. Две от стени-Те на предния офис бяха стъклени и там нямаха проблем. Ала вратите на гаража вече бяха затворени и обектът често изчезваше там, където Бош не го виждаше.
— Искаш ли аз да наблюдавам? — попита Райдър.
Бош отпусна бинокъла и я погледна. Едва различаваше лицето й в мрака.
— Няма нужда. Нали ще шофираш. Защо не си починеш? Днес те събудих адски рано.
И отново вдигна бинокъла.
— Нищо ми няма — отвърна Киз. — Когато решиш, че имаш нужда от почивка…
— Освен това почти се чувствам отговорен за тоя тип-прекъсна я Хари.
— Какво искаш да кажеш?
— Нали разбираш, всичко. Имам предвид, можехме просто да го приберем и да го поизпотим в ареста, да се опитаме да го пречупим. Обаче ние избрахме тоя начин и планът беше мой. Аз съм отговорен.
— Пак можем да го поизпотим. Ако сега не успеем, сигурно ще се наложи да го направим.
Мобилният телефон на Бош иззвъня.
— Може би най-после ще ни зарадват с нещо — въздъхна той.
Обаждаше се Норд.
— Нали казахте, че тоя тип бил завършил гимназия, Хари?
— Да, защо?
— Току-що се обади да му прочетат статията по телефона.
Бош рязко се изправи на седалката. Бяха в играта. Нямаше значение как съдържанието на репортажа ще стигне до Маки. Най-важното бе, че е поискал да знае какво пише във вестника.
— На кого се обади?
— На някоя си Мишел Мърфи. Най-вероятно старо гадже. Попита я дали още получава вестника всеки ден, като че ли не беше сигурен. Тя потвърди и той я помоли да му прочете статията.
— Говориха ли за нея?
— Да. Тя го попита дали е познавал момичето, за което пише във вестника. Маки отговори отрицателно, обаче после прибави: „Познавах пистолета“. Точно така се изрази, му заяви, че не искала да знае нищо за това, и му затвори.
Бош се замисли. Театърът бе успял. Бяха подритнали камък, лежал непокътнат цели седемнайсет години. Обзе го възбуда.
— Можеш ли да ни прехвърлиш записа тук? — попита той — Искам да го чуя.
— Мисля, че мога — отвърна Норд. — Ще повикам някой От техниците и… Ще ти се обадя пак: Маки се обажда на някого.
— Чакам.
Бош затвори, за да даде възможност на Норд да продължи с подслушването, и набързо разказа на Райдър за разговора на Маки с Мишел Мърфи.
— Може да извадим късмет, Хари — каза тя.
Детективът наблюдаваше Маки с бинокъла. Маки седеше зад бюрото в офиса и приказваше по мобилния си телефон.
— Хайде, Маки — прошепна Бош. — Изплюй камъчето. Изпей ни историята.
Ала обектът затвори мобифона. Разговорът бе прекалено кратък, за да измъкнат нещо от него.
След десет секунди Норд пак се обади.
— Току-що позвъни на Били Блицкрига.
— Какво каза?
— „Може да съм загазил“. И още: „Може да се наложи Да се чупя“. Бъркхарт го прекъсна: „Не ми пука какво става, не дрънкай за това по телефона“. Уговориха се да се срещнат след края на смяната на Маки.