Хорът на забравените гласове

— Джери Таунсенд ли? Не, името не ми говори нищо. Обаче го познах по лице.

— През деветдесет и шеста е осъден за непредумишлено убийство. Излежал пет години. Прилича на случай на домашно насилие, обаче повече не успяха да изтеглят от компютъра Басирам се, че ако отворим досието, твоето име ще е там някъде. Затова си го познал.

— Смяташ ли, че може да е свързан със сегашния ни случай?

— Съмнявам се. Сигурно собственикът на сервиза няма нищо против да взима на работа бивши затворници. Те не искат много пари, нали разбираш? А ако мами в ремонтите, кой ще се оплаче?

— Е, да се връщаме и да видим какво ще стане.

Тя превключи на скорост и излезе на Тампа, за да потегли обратно към кръстовището, където се намираше сервизът.

— Как мина с него? — попита Райдър.

— Доста добре. Направих всичко, освен да му прочета статията. Не се издаде с нищо, обаче май захапа.

— Видя ли татуировките?

— Да, свършиха добра работа. Щом ги видя, започна да ме разпитва. Твоята информация за Симънс също ми беше от полза. Неговото име изскочи в разговора. Освен това Маки има белег между палеца и показалеца на дясната ръка. От прищипването.

— Браво, Хари, нищо не си пропуснал. Значи остава само Да чакаме.

— Другите тръгнаха ли си?

— Ще си тръгнат, щом заемем позиция.

Когато стигнаха на кръстовището, видяха, че влекачът на Маки излиза на Роско и потегля на запад.

— Тръгва! — възкликна Бош. — Защо никой не ни предупреди?

В същия момент мобилният телефон на Райдър иззвъня. Тя му го подаде, за да може да се съсредоточи върху и се престрои в платното за ляв завой.

Обаждаше се Тим Марсия. Обясни, че Маки е тръгнал без никой да се обади в сервиза, за да поиска пътна помощ Джексън проверил в аудиоцентъра. По подслушваните линии не били провеждани разговори.

— Може да няма нищо — каза Бош. — Докато пътувах с него, спомена, че ще отиде да хапне.

— Възможно е.

— Вече е наш, Тим. Мерси, че останахте. Предай на Рик нашите благодарности.

— Успех, Хари.

Последваха влекача до търговския площад. Маки влезе в една закусвалня. Не носеше вестника, който Бош беше оставил в кабинета.

— Гладен ли си, Хари? — попита Райдър.

— Не, хапнах, преди да се видим.

Зачакаха.

Мобилният телефон на Бош иззвъня. Обаждаше се Робинсън, който бе втора смяна в аудиоцентъра заедно с Норд.

— Току-що се обадиха за пътна помощ в сервиза. После пренасочиха разговора към мобифона на Маки. Сигурно не е в сервиза.

Бош обясни ситуацията и се извини, че не ги е държал в течение. После попита:

— Къде го викат?

— На Рисида и Партения, някаква катастрофа. Предполагам, че колата е съвсем смачкана. Сигурно ще трябва да я закара в някоя автокъща.

— Добре, следим го.

След няколко минути Маки излезе от ресторанта с голяма чаша безалкохолно, от която стърчеше сламка. Последваха го до Рисида Булевард и Партения Стрийт, където той спря до една тойота със смачкана предница. Друг влекач тъкмо вдигаше втората кола, голям мерцедес, чиято задница бе сплескана при сблъсъка. Маки размени няколко приказки с колегата си — професионална любезност — и се зае с тойотата. На ъгловия паркинг имаше патрулка от ЛАПУ — полицаят вътре пишеше доклад. Бош не забеляза шофьори-е ц реши, че може да са ги закарали в болница.