С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
Когато Джейд постъпи в Джи Ес Ес, сред изпълнителните среди на фирмата настъпи смут. Малко мъже, още по-малко жени се назначаваха за вицепрезиденти. Не мина много време и нейната находчивост убеди колегите й, че младостта и хубостта не пречеха на компетентността й. В началото мъжете, на които съперничеше, я избягваха, заобикаляха я внимателно, душеха подозрително и се опитваха да разберат докъде се простират амбициите й и дали представлява заплаха за личните им аспирации.
Бяха любопитни и в друга насока. Обсъждаха краката й на чашка или в мъжката съблекалня на гимнастическия салон към фирмата. Някои от колегите й, свободни или женени, проявиха интерес към дължината на елегантните й бедра и отвъд тях. За съжаление желаещите да пробват водите не успяха дори да нагазят.
През цялата си кариера в света на бизнеса Джейд бе пренебрегвала дребнавите клюки и сексуални инсинуации по неин адрес. Ревниво пазеше личния си живот. Не обръщаше внимание на вътрешнослужебните интриги. Не предразполагаше към доверяване и самата тя не споделяше с никой. Отнасяше се към всички приятелски, но сдържано. Концентрираше се върху работата, а не към колегите.
За кратко време Джейд доказа способностите си в Джи Ес Ес и беше щедро възнаградена, като й повериха завода ТексТил. Никой, нито Джордж Стайн, нито някой друг разбра колко важно за нея е това преместване. Тя искаше добра работа и, разбира се, искаше да изпипа новия завод, да постигне с него търговски успех. Не можеха да допуснат, че желанието й да замине за Палмето е повече лично, отколкото професионално.
— Време е — прошепна тя, докато ставаше от фотьойла, в който си почиваше, говорейки с Грейъм.
Отиде до прозореца. Не беше избрала този хотел случайно. Срещу него имаше голям строителен обект. Другите гости сигурно приемаха факта като недостатък, но тя специално бе попитала за това при резервирането на стая.
От три дни наблюдаваше строежа и си отбелязваше подробности и впечатления. Не беше номер, просто здрав бизнесменски усет. Ако искаше да успее в опустошаването на несправедливата икономика на Палмето, не трябваше да се осланя на шанса.
Беше особено важно да намери подходяща предприемаческа бригада за ТексТил. Главният инженер не трябваше да бъде някой, който да реши по средата на работата, че Палмето не му харесва, или (от това най-много се страхуваше, защото й се бе случвало) да не иска да си сътрудничи с жена. И тъй като Джейд възнамеряваше да следи за всеки заводски детайл, трябваше да има силни съюзници. Изискванията й към самата нея бяха строги — необходимо бе да бъде максимално съобразителна и непреклонна. Същото се отнасяше и за хората около нея, особено за строителния инженер. Дълго време щяха да са единствените представители на Джи Ес Ес в Палмето.
Преди да тръгне от Ню Йорк, Джейд беше взела силно увеличителен бинокъл. Сега го използваше да наблюдава строителната работа през улицата. Искаше да научи как се справяха с всекидневните си задачи. Прилагаха ли мерките за безопасност? Прахосваха ли материали? Бяха ли екипите работливи или мързеливи?
Насоченият към обекта от стаята й на шестнадесетия етаж автоматично фокусиращ механизъм доближи строителните работници на педя разстояние. Беше време за обяд. Мъжете се шегуваха помежду си, докато отваряха термоси и развиваха сандвичи. По всичко личеше, че бригадата е весела, което бе добър белег и плюс за предприемача. Някакво движение извън полезрението привлече окото й и тя премести малко бинокъла. Беше той.
Този мъж привлече вниманието й още първия път, когато вдигна бинокъла и го насочи към недовършената постройка. Три дни подклаждаше любопитството й. За разлика от останалите, той не обядваше. Изглежда никога не почиваше и не общуваше с колегите си. Работеше непрекъснато и самостоятелно, с наведена глава, концентриран върху изпълняваната задача.
Както беше клекнал сега над някакви чертежи, лек ветрец духна целофанена торбичка от чипс към краката му. Тя видя как устните му се раздвижиха, после ритна торбичката към работниците. Един от тях я вдигна и набързо я натъпка в чантата си.
„Браво!“, помисли си Джейд. Поддържането на чиста работна площадка бе едно от изискванията й.
Вече беше видяла всичко необходимо, но съвсем неоправдано не й се искаше да свали бинокъла. Неговият сепаратизъм я заинтригува. Брадясалото му лице никога не се усмихна. Никога не го видя без тъмните слънчеви очила. Носеше дрехи, подобни на тези от вчера и онзи ден — стари джинси „Левис“, избеляла червеникава грейка, ботуши и работни ръкавици. Кожата му бе с бронзов загар, ръцете — гладки и мускулести. Времето беше меко, типично за Южна Калифорния, въпреки това можеше да види със силния бинокъл потта по косматия му гръден кош и навлажнената предница на грейката.