Ричард Лъвското сърце [bg]

Но Ричард отново отпусна ръка върху рамото му, този път по-леко, и добави:

— Давам ти това нареждане като на роб. Ако ти беше рицар и джентълмен, щях да поискам от теб да дадеш честната си дума, че ще мълчиш. Това е задължителното условие на моето доверие към теб.

Нубиецът се изправи гордо, погледна смело краля и допря длан до сърцето си.

Ричард повика своя приближен придворен.

— Вземи този роб, сър Невил — каза той, — и го заведи в шатрата на моята съпруга. Предай й, че съм му разрешил да се срещне — при това насаме — с братовчедката ми Едит. Възложено му е да й предаде нещо. Ти можеш да му покажеш пътя, ако това се наложи. Впрочем сигурно си забелязал, че той бързо се ориентира в нашия лагер. А ти, приятелю — обърна се Ричард към нубиеца, — изпълни бързо поръчението си и те чакам да се върнеш тук след половин час.

„Разобличен съм — рече си мнимият нубиец, който със сведен поглед и със скромно допрени длани следваше Невил, бързо крачещ към шатрата на кралица Беренхария, — крал Ричард безспорно е наясно кой съм. И все пак не ми се струва, че изпитва силен гняв към мен. Ако правилно съм разбрал думите му — а не е възможно да съм ги разбрал погрешно, — той ми предоставя прекрасен случай да възстанови честта си в бой срещу този лъжец, маркиза. Но какво означава това разрешение да се видя с нея? С нея, която вече нямах надежда да видя когато и да било? Нали моята привързаност към Едит винаги поражда гняв в душата му! Но Ричард, когато не е под влияние на бесните си страсти, е великодушен и дълбоко благороден. По същия начин ще действам и аз спрямо него. Ще постъпвам точно според заповедите му. Нали той ми даде толкова прекрасна възможност да възстановя опетнената си чест, затова трябва безпрекословно да му се подчинявам. И все пак — намесваше се гордостта на рицаря — Ричард Лъвското сърце би трябвало да разбира моите чувства. Биваше ли точно аз да предам султанското послание на неговата братовчедка? И да застана пред нея, облечен като роб… Какво да се прави, нали в момента наистина съм роб и гербът ми е опетнен! И все пак съм му благодарен, че ми даде тази възможност по-добре да опозная и него, и моята възлюбена“.

Когато стигна до това заключение, двамата с Невил вече се бяха озовали пред шатрата на кралицата.

Стражите веднага ги пропуснаха и Невил, като остави нубиеца в малкото предверие, веднага влезе в следващото помещение, служещо за приемна. Държанието му никак не приличаше на възгрубата прямота на де Уо, за когото Ричард беше всичко, а останалите от свитата, включително и Беренхария — нищо. Съобщението му беше посрещнато с весел смях.

— А как изглежда този нубийски роб, когото султанът е пратил тук като свой посланик? Нали е негър? — извика женски глас и нубиецът веднага го позна — беше на Беренхария. — Той е с черна кожа, къдрав като овен и със сплескан нос, с дебели устни, нали, Невил? Мили Невил, ти винаги си разнообразявал живота на клетите жени, затворени в този лагер. Толкова много турци и маври съм видяла, но нито един негър досега. На всичкото отгоре той е ням, нали?