По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Тези проблеми не са основната ни грижа. Интересува ни бързината. Ще видите, че с готовност ще ви възнаградим богато за услугите ви.
— Аха. — Посредникът довърши бирата си и щракна с пръсти да напълнят чашата му отново. После назова цената си. В нея се включваха разходите му — възнагражденията на изпълнителите, митничарите, един-двама полицаи и един среден чиновник — плюс чистата му печалба, която от гледна точка на местните стандарти наистина беше доста добра. Не всеки взимаше толкова.
— Съгласен съм — само каза купувачът и отпи от безалкохолната си напитка.
Това предизвика почти разочарование. Посредникът обичаше пазаренето, характерна част от африканската търговия. Едва беше започнал да обяснява колко сложна и важна е работата му.
— За мен бе удоволствие да работя с вас. Обадете ми се след… пет дни?
Купувачът кимна, довърши питието си и си тръгна. След десет минути проведе телефонен разговор с посолството, вече трети за този ден и с все същата цел. Макар да не го знаеше, други такива разговори бяха проведени в Уганда, Заир, Танзания и Мали.
Джак помнеше първото си идване в Овалния кабинет, тромавото си преминаване през секретарското помещение и вратата в заоблената стена, помнеше, че сградата му беше заприличала на дворец от XVIII век, какъвто наистина бе, макар и скромен от гледна точка на тогавашната епоха. Човек обикновено първо забелязваше прозорците, особено в слънчев ден. Дебелината им ги караше да изглеждат зелени, доста подобни на стъклените стени на аквариум, предназначен за много специална риба. После виждаш голямото дървено бюро. То винаги изглеждаше страшно, още повече, ако зад него седи президентът, който очаква теб. Всичко това обаче беше за добро. Така текущата му работа ставаше много по-лесна.
— Здравей, Джордж — каза той и протегна ръка.
— Добър ден, господин президент — любезно отвърна Уинстън, без да обръща внимание на двамата агенти от Службата за сигурност, застанали точно зад него и готови да го хванат, ако направи нещо неподходящо. Не беше необходимо да ги чува. Можеше да усети впитите им в тила му като лазерни лъчи погледи. Във всеки случай той стисна ръката на Райън и успя да изкриви лицето си в усмивка. Уинстън не го познаваше много добре. Бяха свършили добра работа заедно по време на конфликта с японците. Бяха се сблъсквали на няколко незначителни събирания и той познаваше дискретната, но ефикасна работа на Райън. Времето, прекарано в разузнаването, не беше напълно загубено.
— Седни — посочи към една от кушетките Джак. — Отпусни се. Как пътува?
— Нормално. — Един стюард в морска униформа се появи като че ли от нищото и наля две чаши кафе. Кафето беше отлично, а чашите бяха от изящен порцелан със златна украса.
— Трябваш ми — каза Райън.
— Сър, вижте, много щети бяха нанесени на моята…
— Страна.
— Никога не съм искал да работя за правителството — незабавно отвърна Уинстън.
Райън дори не докосваше чашата си.
— Защо мислиш, че ми трябваш ти? Джордж, вършил съм тази работа. Неведнъж. Трябва да възстановя управлението. Довечера ще държа реч. Онова, което ще кажа, може да ти хареса. Добре, на първо място искам някой да ръководи финансите. За момента отбраната е добре. С Адлер външните работи са в добри ръце. Но министерството на финансите е първото нещо в списъка ми с места, за които са нужни нови хора. Трябва ми някой добър. Това си ти. Миналото ти чисто ли е? — внезапно попита Райън.
— Какво?… Разбира се. Спечелил съм всичките си пари законно. Всички го знаят. — Уинстън настръхна, но после разбра, че това е предвидено.
— Добре. Трябва ми човек, който разполага с доверието на финансовите кръгове. Ти си такъв. Трябва ми човек, който знае как всъщност функционира системата. Ти си такъв. Трябва ми човек, който да знае какво се е повредило и има нужда от поправка. Ти си такъв. Трябва ми човек, който да не е политик. Ти не си. Трябва ми безпристрастен професионалист — най-много от всичко, Джордж, ми трябва човек, който ще мрази работата си така, както я мразя аз.
— Какво точно искате да кажете с това, господин президент?
Райън се отпусна и за миг затвори очи, после продължи:
— Започнах работа в системата, когато бях на трийсет и една. Веднъж се измъкнах и се справях добре на Уолстрийт, но ме засмукаха обратно и ето ме тук. — Той отвори очи. — Откакто започнах да работя в Управлението, ми се налагаше да наблюдавам как работят нещата отвътре и знаеш ли какво? Изобщо не ми хареса. Започнах на Уолстрийт, ти си спомняш, и също се справих добре, нали? Реших, че когато свърша с това, ще се заема с наука. Историята е първата ми любов и си мислех, че ще мога да преподавам, да изучавам и да пиша, да се задълбая в същността на нещата. Почти успях, а може би нещата не станаха точно така, но проучванията ми напреднаха доста. И така, Джордж, имам намерение да възстановя правителството.