Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— А след смъртта на съпруга? — попита Монтроуз. — Когато Хеншо се появява на сцената?
— Това вече е съвсем различна история. В началото го приели благосклонно, но той постепенно започнал да губи първоначално засвидетелстваната добронамереност. Плъзнали слухове за изневяра и прекомерно пиянство. Покрай непотвърдените слухове, взели да се появяват не едно и две съобщения как катастрофирал в пияно състояние. Глобите възлизат на немалка сума, а съществуват и потвърдени оплаквания от множество кръчми и клубове, където вече решително му отказвали достъп. И накрая, най-голямата подлост, счетоводната фирма, която обслужва Асоциацията за защита на дивите животни, основана от лейди Алиша, изразила становище, че подозира Хеншо в отклоняване на суми от асоциацията. Повече информация не са склонни да предоставят поради опасението си, че ще пресъхнат други техни източници на приходи, но се обзалагам, че поне тези сведения са достоверни и става дума за крупни суми.
— Банката на Каймановите острови — рече Прайс.
— И аз така предполагам, приятелю.
— Това е нещо повече от предположение, Джеф. Но дори да разполагаме с номера на сметката, много трудно бихме получили достъп.
— Не познаваш нашите методи, старче. Макар че може и да не се наложи да прибягваме до тях. Тъкмо преди да умре, лейди Алиша е подписала чек за малко над два милиона лири в полза на Асоциацията. Децата й споменаха този факт, но не пожелаха да разкрият каквито и да било подробности. За да не накърнят благотворителните дела на майка си.
— Ти попита откъде ще продължим, Джефри — намеси се Лезли. — И току-що сам даде отговора. Децата. Може ли да се срещнем с тях?
— Разбира се. Вилнеят тук, в града, в онази стара къща на Белгрейвия Скуеър. Трябва обаче да ви предупредя, ужасно са разстроени; били са силно привързани към майка си, а момчето е истински тигър. Обсаждат ги всякакви лешояди — роднини, които почти не познават, адвокати, предявяващи възмутителни претенции към Хеншо, цели глутници репортери от евтини изданийца, таблоиди по вашему, онези ужасяващи вестници и списания, знаете за какво ровичка тая измет.
— Защо наричаш момчето тигър? — попита Лезли. — Доколкото разбрах, едва седемнайсетгодишно е.
— Изглежда по-скоро на двайсет, с телосложение на як ръгбист. Сам закриля сестра си и без чужда помощ е изхвърлил трима, не един или двама, а цели трима от оная журналистическа пасмина, наумили си да й задават въпроси. Взел акъла на нашите момчета; очевидно за нула време натъркалял и тримата, след което ги изритал един по един. Двама били със счупени ръце, а третият… как да се изразя… бил наранен в меките части.
— Ще бъдем особено внимателни — увери го Камерън, — а аз ще си сложа и стоманена жилетка.
— Иначе момчето е много добре възпитано, макар да е с избухлив нрав. Всъщност това са две добри деца, само че в момента са ужасно разстроени.
— Излиза, че момчето е бомба със закъснител, Джеф.
— Не бих казал. Тренира борба, това е обяснението. Според сведенията, има и медали от Мидландс.
— Почти сигурна съм, че ще ми хареса — успокои го Лезли. — Моят син също тренира борба. Едва петнайсетгодишен е, но вече две години печели училищните първенства за младша възраст…
— Аз пък обичам играта на котка и мишка — прекъсна го Прайс. — Не съм много бърз, но се справям… Кога можем да се срещнем с тях, Джеф?
— Утре. Само кажете кога, те ще ви чакат.
Петнайста глава
В имението на Белгрейвия Скуеър Роджър и Анджела Брустър се надигнаха едновременно от креслата си в гостната на долния етаж. Утринното слънце струеше през големите френски прозорци и осветяваше старинните мебели и елегантните картини по стените. Великолепието на гостната не намаляваше по никакъв начин усещането за удобство; напротив, сякаш казваше: Отпусни се, успокой се, тук си на добро място, сред приятели — столът си е стол, диванът си е диван.
Джефри Уотърс влезе през отворените двойни врати на гостната, след него вървяха Лезли и Камерън. Появата му бе моментално отбелязана от двамата юноши.
— Сър Джефри! — въодушевено възкликна момичето и тръгна към него.
— Добро утро, сър Джефри — протегна ръка момчето, застанало до сестра си.
— Хайде, хайде, толкова ли не съм успял да ви науча на нещо?… Не, Роджър, няма да ти подам ръка, докато не ме поздравиш правилно!
— Извинявай, Джефри — поправи се буйният Брустър младши и стисна подадената ръка.
— А ти, детето ми? — обърна се Джефри към момичето. — Ще може ли една целувка по бузата?