Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
— Сега! — продължаваше да настоява той, но неговото „сега“ бързо избледняваше в миналото. Ако не успееше да извлече дивидент от неуморните си усилия, самият той, а и всичко останало, щеше да бъде изгубено.
Два дни по-късно вече съжаляваше за всичко. Хванал беше копривата с голи ръце и се беше опарил жестоко. Хората от неговата раса открай време залагаха много на самообладанието, а ето че неговите ръце не спираха да треперят. Теорнис от Алданраелите, боен лорд и подпалвач на войни, беше получил желаното.
В светлото утро на днешния ден, преди жегата да стане неприятна, обединените сили на седем от великите семейства на Селдис бяха потеглили на север с цел да унищожат имперските сили, струпани недалеч от града, и да прекъснат снабдителните линии, които подсигуряваха настъплението на Втора армия към Колегиум. С този решителен удар Паешките земи щяха да затворят цялото южно крайбрежие за осородните и така да облекчат Колегиум и Сарн, чиято задача бе да надвият генерал Малкан и Седма армия. Удар, изчерпил докрай забележителното красноречие на Теорнис и политическото влияние на Алданраелите. Удар, зад който стояха личните интереси на забележителен брой паякородни.
Концентрираната в Селдис войска беше набрана от десетина различни сатрапии в рамките на Паешките земи. Освен ядрото от паякородна лека пехота, осигурена от по-дребните семейства и от такива, който бяха изгубили влиятелните си приятели или предишните си богатства, войската включваше хиляди хора от други раси — бръмбарородни занаятчии и тежка пехота с оловомети и бойни автовозила; червенокожи огнени мравкородни с ризници от медна оплетка и тежки арбалети, които маршируваха рамо до рамо с намусени скорпионородни наемници, гологърди и преметнали тежки мечове и брадви на рамо; летящи отряди от водни кончета, които кръжаха като разноцветни облаци във въздуха. Стотици мухородни съгледвачи и лъкометци, мравкородна пехота от далечните южни градове, които Равнините рядко включваха в сметките си; скакалецородни пустинници с копия и малки кръгли щитове; космати и мърляви тарантулородни, които минаваха за примитивните братовчеди на паяците. Изобщо, могъща военна сила по стандартите на всеки паякороден аристои. Според разузнавателната информация, селдианската армия надвишаваше противника почти три към едно.
Докато армията се строяваше в карета и формации, Теорнис провеждаше съвещание със своите командири. Това беше цената на войната — узурпацията на личния му суверенитет. Шестимата паякородни и адютантите им се измерваха подозрително с погледи и се засипваха един друг с противоречащи си предложения относно стратегията и тактиката на предстоящата битка.
Теорнис започваше да губи търпение. Той беше главният организатор на тази война и пак той трябваше да има решителната дума за провеждането й оттук насетне. Самият той смяташе, че трябва да заложат на бърза атака, при която леката пехота и кавалерията по двете крила да ударят мълниеносно, а тежкобронираните в центъра да премажат отбраната на имперските сили. Ала другите командири имаха свои притеснения и не приеха аргументите му. Паякородните по природа бяха склонни да чакат в засада, а не да нападат. Теорнис излагаше тезата си за трети път, когато мухороден куриер влетя в палатката.
Осородните се били раздвижили. Нападали.
Паякородните не можаха да повярват на късмета си. И много бързо стигнаха до единомислие. Заповеди потеглиха към стрелковите роти, артилерията, въздушните отряди. Настъпващите имперски войници щяха да бъдат спрени с масиран обстрел, после изтласкани в Ръбатата пустиня. С малко късмет пехотата изобщо нямаше да влезе в бой.
„Моят план не беше такъв“ — връщаше се упорито към тази мисъл Теорнис. Той беше настоявал да атакуват, значи вината при евентуален провал нямаше да е негова. Вкопчи се в това извинение, нищо че ползата от него би била нищожна. А личната си гвардия подготви за отстъпление, докато отстъплението все още беше възможност.
Виновно беше онова прокълнато оръжие на Стенуолд Трудан. Опитал се беше да им обясни. Дори беше въоръжил с него едно отделение от своите огнени мравкородни, които в момента го използваха по предназначение и сееха смърт. Само че осоидите имаха хиляди щраколъкове, цели въздушни отделения, въоръжени с него.