Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
Засега обаче пазеха тишина. Чакаха сред дърветата. И бяха много, повече от онези, които бяха излезли срещу армията на Алдер, повече, отколкото се бяха събирали когато и да било в живите спомени на народа им — а те бяха надарени с дълъг живот, мъже и жени, голобради юноши и старци с посребрена коса, и всеки един бе истински майстор в боя. Носеха ризници и брони, изковани много преди планинските вождове да положат основите на Империята — кираси от тъмни люспи, изящни брони от застъпващи се плочки, леки ризници с фина оплетка, шлемове с високи гребени. Оставили бяха настрана враждите и отколешните си спорове, за да се изправят като един, като братя.
Старейшините — велегласната от крепостта Фелиал сред тях — се събраха, но всъщност нямаше кой знае какво да обсъждат. Богомолкородните не прибягваха до сложни формации, авангарди, ариергарди или стени от щитове. Силата им беше в индивидуалността — поотделно, в двубой нямаше боец, който да им се опре, нито тук, нито в целите Равнини, нито в целия свят. Нито с острие, нито с лък. Това беше тяхното наследство и те вярваха в него с цялата си душа и сърце.
Родители заръчваха на децата си да бъдат силни в тяхно отсъствие, братя и сестри се разделяха — по-големите тръгваха на бой, по-малките оставаха у дома. Най-старите гледаха как целите им семейства излизат навън и тръгват на война.
Въоръженото войнство на Фелиал се надигна с падането на нощта и се хвърли срещу враг, двайсет пъти по-многоброен. С последните лъчи на слънцето богомолкородните се изсипаха откъм дърветата като вълна, без предизвестие, без тръбен зов. Бяха свирепи и храбри, бързи и умели — бойците на Фелиал, страшни и свободни.
Първата редица се изля мълчаливо, бойците разпериха криле и се издигнаха във въздуха, наближили стените на укрепения лагер. Стрелите им намериха мишените си и десетки постови паднаха мъртви. Осородните, въпреки всичките си предохранителни мерки, така и не разбраха кога врагът е полазил стените им и е започнал да ги обстрелва отвисоко.
Ала ъгловатите стени бяха създадени като защита срещу точно такива атаки. Изпъкнали навън в долната си половина, стените се прибираха под прав ъгъл навътре, а отворите в горната им част позволяваха на защитниците да обстрелват от долу нагоре атакуващите с жила и стрели. Един вик от ранен постови беше достатъчен да вдигне целия лагер под тревога.
Осородните бяха научили горчиви уроци от унищожението на Четвърта армия. Придвижването им от Меро до тук се беше забавило, защото всяка вечер войници и работници сглобяваха походното си укрепление, а генерал Тинан от седмици очакваше богомолската атака. Не беше за вярване, че са го оставили да стигне толкова близо до Фелиал.
Една трета от имперската армия даваше нощно дежурство и веднага щом се вдигна тревога, войниците наизскачаха от палатките въоръжени и с пристегнати брони. Междувременно богомолкородните кацаха по стените и стреляха по всяка мишена, изпречила се пред очите им, които, за разлика от очите на осородните, виждаха чудесно в сбиращия се сумрак. В първите минути осородните не успяха да оформят фронт. Войниците падаха ранени и убити, преди да са заели местата си, лагерът изглеждаше пълен с богомолски бойци, които сееха смърт около себе си. Везната натежа в полза на древното бойно изкуство.
През цялото това време машините вършеха своето. Не се втурваха напред за разлика от хората и богомолкородните не ги нападаха, защото не съзираха заплаха в тях. Дори когато големият двигател в средата на пръстена от кули се разбуди с рев, те не му обърнаха внимание. Ала лостовете бяха вдигнати, генераторите се включиха и блесна светлина. Върховете на всички кули лумнаха в ослепително бяло сияние, което върна деня в лагера, а и на стотина метра около него. Това неочаквано развитие забави темпа на атаката, спря го дори — богомолкородните се люшнаха назад, издигаха се във въздуха, прикриваха очи.