Поглед в мрака

Сега Улт отново спря пред клетката му, след като слугите бяха раздали вечерната помия. Момчето остави трикракото столче на пода и старият осороден приседна на него, толкова близо до решетките, че Тисамон лесно би могъл да протегне ръка и да го сграбчи. Само за два дни Улт беше взел мярката на богомолкородния и богомолкородният беше взел неговата.

— Богомолке — подхвана Улт. — Гледах те как се би днес. Браво. Много беше забавно. Двама полковници и един генерал благоволиха да ме похвалят за чудесното представление.

Тисамон изсумтя и сви рамене в знак, че това изобщо не го интересува.

— Справи се добре, дори някак прекалено добре. Истината е, че биха предпочели последният да ти види сметката, а не обратното.

— Последният?

— Е, най-вече ги интересува да се лее кръв, разбира се — продължи Улт. — Но предпочитат последната пролята кръв да е на чужденец. А ти закла онези момчета като стой та гледай. Дезертьори бяха, вярно, но осородни все пак.

Тисамон сви отново рамене.

— Не разбираш — отбеляза Улт.

— Предпочитат аз да бях умрял — каза Тисамон. — Какво има за разбиране?

— Въпросът е в расата — обясни Улт. — Във вашите земи не съм ходил, но съм бил във Федерацията и на няколко други места, преди императорът да ги прилапа. Тук е различно. Познаваш ли някой мравкороден, богомолке?

— Познавам много.

— Е, ние сме като тях. Нали знаеш как мравкородните гледат отвисоко на всички други и ги смятат за по-долна ръка хора? Ние сме същите. Лично аз съм виждал всякакви и никой не ми е хващал окото, не ги харесвам и толкоз. И от мойта раса, и от твойта, и от всичките. Ама знам какво иска публиката. Иска да се лее чужбинска кръв. Сигурно ме мислиш за философ, а, богомолке?

— Не.

Улт се изкиска, после се закашля.

— О, знам си аз занаята. Като поработиш моята работа, щеш не щеш ставаш философ. Щото гладиаторството не е само забава за публиката. Като навлезеш по-надълбоко, виждаш, че има и друго. Има значение, богомолке.

Тисамон несъзнателно се премести по-близо до решетките.

— Значение? В бруталното клане?

— Баш тъй. — Улт затвори очи, сякаш да призове на парад пред вътрешния си взор всички битки, които беше видял през годините. — Всичко се корени в нас и във вас, в нас, осородните, и във вас, всички останали. Ние нахлуваме в земите ви, нали? Залавяме ви и ви връщаме тук в окови. Вие се биете за наш кеф. Докарваме и животни от вашите земи, докарваме ги и ви изправяме един срещу друг на арената. Слагаме вериги на целия свят и го водим тук. Така го бележим като наш, схващаш ли? Има хора, дето за цял живот виждат само малка частица от Империята и още по-малка от широкия свят оттатък границите. А тук може да се види всичко. Въпросът е краят да е същият — мъртъв чужденец, без значение дали го убиваме ние, дали го разкъсва звяр на арената или се избиват един друг. Важното е да има мъртви чужденци.