Поглед в мрака

— Нейните ли са или Империята? — попита напрегнато Хокиак.

— Империята! — съобщи Грилис. — Цели два отряда. — Хлътна обратно през прага под трясъка на цепещо се дърво. Осородните разбиваха входната врата. Старият скорпионороден се облегна упорито на бастуна си и проточи врат напред.

— Виж ти, лейтенант Парсер, стари ми друже! — чуха те вика на Грилис, звънтящ от фалшива жизнерадост. — Достатъчно беше да почукате…

— Махни се от пътя ми, Грилис — прекъсна го безцеремонно осороден глас.

— Виж бе, човек, просто кажи какво ти трябва и аз…

— Тук сме да претърсим дюкяна, старче. Нищо лично. Претърсваме навсякъде. Без изключения. Кротувай си и няма да пострадаш, ясно?

— Какво си направил? — прошепна Кимене, приковала с поглед Талрик.

— Убих полковник Латвок — отвърна той. — Убих генерал Рейнер и ви поднесох на тепсия безценната ви революция. Да ви е сладко.

В стаята изведнъж нахлуха осородни с изтеглени мечове и протегнати в готовност длани. Кимене вдигна бързо качулката си.

Талрик преброи двайсетина войници. Не беше претърсване по сигнал, а чисто наказателна операция. Заради стореното от него отряди като този щяха да разбиват врати из целия град.

— Спрете, лейтенант! — извика отсечено той. Воден от автоматичния рефлекс на войник, свикнал да се подчинява на заповеди, офицерът вдигна ръка да спре подчинените си.

— Кой сте вие? — попита той. Може да беше млад, но не беше глупак. — Ако сте военен, защо не сте в униформа?

— Какви са заповедите ви, лейтенант? — попита го Талрик. — Какви са новините от двореца?

— Прибираме всички известни бунтовници, които открием — докладва инстинктивно офицерът, после добави: — И не отговаряме на въпроси, зададени от непознат! — Талрик долови силното нервно напрежение на лейтенанта, знак, че новината се е разчула из гарнизона въпреки несъмнените усилия на старшите офицери да я потулят.

Талрик погледна към Че, после към Кимене. „Е, попаднали са на точното място, макар че още не го знаят. Първостепенен равнински шпионин и водачът на съпротивата. В Рекеф биха дали банкет.“ Погледна към Хокиак и разбра, че старият скорпионороден си мисли за същото.

„А аз бих могъл с една дума да обезглавя съпротивата и да затвърдя окончателно имперското присъствие в Мина“ — помисли си Талрик. Оголени мечове имаше и от двете страни, но осородните имаха числено превъзходство, а откъм магазията се чуваше тропот на още войнишки ботуши.

Той кимна на Хокиак. И същевременно даде знак на Че. В същия миг хората на Хокиак се струпаха от двете му страни.

— Талрик? — откликна Че почти едновременно с лейтенанта, който нареди на хората си:

— Арестувайте ги всичките. И претърсете мястото основно.

— Аз съм човекът, който ви трябва — обяви спокойно Талрик.

— О, така ли? И защо? — учуди се лейтенантът.

— Защото аз убих губернатора.