Поглед в мрака

Дойде ред осородните да стрелят — с жила и арбалети. Новите щраколъкове, доставени със стотици от Хелерон и Сон, влязоха в действие, снарядчетата им бяха твърде малки и твърде бързи, за да бъдат посечени или избегнати. Богомолкородните не нападаха в сбита формация, което обезсмисляше залповия огън, затова осородните войници стреляха по своя преценка и по конкретна цел. Тогава започна истинското клане.

Нападателите не разбираха какво става, прехвърляха се упорито през стената, попадаха право под стоманената градушка и умираха. Умираха, и умираха. Контраатаката би трябвало да ги довърши, ала бързината им беше такава, че те преметоха още веднъж вътрешността на лагера, сечаха и мушкаха където сварят, покосяваха цели отделения осородни войници. Стоманените им сърпове пореха плът и намираха пролуки в броните, всеки боец изпълняваше пируетите на стремглав, кървав танц, който посичаше всичко живо в обсега си. Стрелците им се целеха в щракометците и всеки изстрел беше смъртоносен, но усилията им бяха като плюнки срещу буря. Зверовете, страховитите горски богомолки, размахваха смъртоносните си щипки, смазваха жертвите си, късаха крайници, а понякога грабваха някой пищящ войник и го разполовяваха с едно движение, защото стоманените брони не бяха пречка за острите им като нож мандибули. Богомолското войнство се стовари върху осородните със своите копия, мечове и древни брони, които не можеха да ги защитят.

В крайна сметка се оказаха твърде малко. Твърде малко преминаха през стоманения откос и стигнаха до вътрешността на лагера, където да пречупят осородните. Но въпреки това се опитваха, отново и отново, докато телата на войните им не покриха земята като пшенични стръкове след буря. Бронираните им зверове лежаха неподвижно, черупките им бяха надупчени от стрели и щраколъкови снаряди, очите им — оцъклени, ошипените им крайници — застинали. Богомолкородните крещяха предизвикателства на нашествениците, всеки един бе овладял бойното изкуство до степен, недостъпна и за най-усърдния осороден войник, всичките бяха майстори на бойно изкуство, зародило се преди хиляда и повече години. Ала всичко това не трогваше арбалетите и щраколъковете — те намираха целта си с безразличието на автомати. А богомолкородните нападаха и умираха, нападаха и умираха, ала накрая дори техният дух не издържа, гордите им сърца се прекършиха и те спряха да прииждат.