Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
Битката беше започнала от разстояние, точно както го бяха планирали колегите му. И по-точно, започнала бе с двайсет метра по-далеч от обхвата на техните лъкове и арбалети. И докато артилерията на двете армии си разменяше пробни изстрели, имперските щракометци — в две редици, първата на коляно, втората в цял ръст — покосиха фронта на селдианската армия под невярващите погледи на нейните командири, които видяха как само за минута-две авангардът им се разпада, как войниците се превръщат в трупове сякаш по силата на алхимична трансформация, с която никоя магия не можеше да се мери.
Въпреки постоянните си дрязги, командирите не бяха глупаци и заповедите потеглиха с максималната скорост на мухородните куриери. Водните кончета се издигнаха във въздуха, било с тягата на собствените си криле, било с помощта на гигантските си ездитни насекоми. Лъкометците и арбалетчиците получиха заповед да се придвижат напред и да навлязат в обхват. Кавалерията от паякородни премина в стремителна атака, автовозилата се юрнаха напред. Артилерията коригира прицела си и снарядите й раздраха гъстите имперски редици.
Само че осородните правеха съвсем същото — леките им въздушни отряди се издигнаха да пресрещнат водните кончета, а артилерията им засипа селдианската армия с гюлета и експлодиращи гранати. Щракометците им не спираха да стрелят и дори когато противникът разреди мишените, разделяйки стрелците си на малки групи, скорострелните снарядчета на коварното оръжие продължиха да сеят смърт. Едва една трета от селдианските стрелци успя да навлезе в обсег за стрелба. Останалите загинаха.
Отделни части от войската на Теорнис още се държаха и той не можеше да реши дали са му по-верни, отколкото той заслужава, или просто не си дават сметка колко зле са потръгнали нещата за тяхната армия. Огнените мравкородни бяха пробили противниковия фронт с помощта на щраколъковете и арбалетите си, а тук-там във въздуха още имаше струпвания на водни кончета. Скорпионородните бяха успели да влязат в близък бой и вбиваха клин във вражеските редици със своите чудовищни мечове и брадви. Въпреки това Теорнис разбираше от тактика достатъчно, за да не храни излишни илюзии. Битката беше изгубена.
— Към брега — нареди той на мъжете от личната си гвардия. Не можеше да се върне в Селдис, защото осородните скоро щяха да стигнат там, а и собствените му хора едва ли щяха да го посрещнат с отворени обятия.
„Накъде да отплавам обаче?“ Докладите, които беше получил, въпреки завоалирания си изказ, бяха повече от красноречиви. Оставили зад себе си опожарения Фелиал, осородните се придвижваха покрай морския бряг по посока Колегиум, не се спираха пред нищо и пътуваха с максималната скорост на моторизираните си обсадни машини.
Нещо се скъса в него и изгубил за миг самообладание, Теорнис изтегли рапирата от ножницата и разсече купчините доклади и карти, с които беше живял през последните две десетници. Те се разхвърчаха като подплашени насекоми, като пепел. Вик на ярост и безсилие се изтръгна от гърлото му, гвардейците дотичаха разтревожени, но той бързо се овладя. Нищо по лицето му не подсказваше, че само преди миг си е изпуснал нервите.
„Ще изгубим Колегиум.“ Ако градът на бръмбарородните паднеше, всичките му усилия щяха да отидат нахалост. Равнините щяха да се отворят за Империята като девствена робиня.
17.
Охраната нахлу без бавене, но Талрик изненада и тях, както беше изненадал генерал Рейнер. Разбираше си от работата и веднага бе забелязал подвижния панел в стената, откъдето войниците можеха да навлязат при първия знак за опасност. Те така и сториха, като се блъскаха и спъваха взаимно в дълбокия си потрес. Не бяха от Рекеф, затова бяха очаквали Талрик да заплашва, да се оправдава, изобщо да ги предупреди някак за зловещите си намерения. И ако не беше започнал да ги избива още щом се втурнаха презглава в стаята, сигурно и досега щяха да се чудят какво да го правят.
Той остави жилото си да говори вместо него. Боеше се, че телохранителите ще го убият въпреки това, и страховете му сигурно щяха да се оправдаят, ако насреща му бяха излезли повече хора. Само че Рейнер го беше подценил и охраната му се състоеше от четирима. След миг двамцата от коридора влетяха на свой ред в стаята, вдигнати под тревога от крясъците на четиримата си колеги, но вече беше късно. Талрик уби и тях, преди да са разбрали какво става.
Изтича към балкона, спря и зачака. Той би сложил стражи от двете страни на балконската врата, но Рейнер бе предпочел сам да застане там. Пътят му за бягство беше чист.
Нямаше тропот на бягащи крака, нямаше викове, нямаше тревога.