Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
— Кимене? — обади се с изтънял глас Че. Чисис я изгледа злобно, но и той като нея изглеждаше притеснен.
— Нещо се е променило — каза Кимене, макар Че да не съзираше никакво конкретно основание за тревогата й. Нещо във въздуха ли беше подушила? Така или иначе, останалите червенофлагци явно взеха думите й на сериозно. Чисис изтегли безшумно меча от ножницата си и го прикри по дължината на крака си. Отделение осородни войници прекоси улицата недалеч пред тях. Явно бързаха, но бяха и някак прекомерно предпазливи — притичваха, после спираха за миг и хукваха отново на прибежки.
— По-добре да се връщаме — предложи Чисис. — Или да повикаме още хора. — Двамата пазачи на Че бяха единственият им ескорт. По всичко личеше, че Кимене не е от водачите, които поставят личната си сигурност на първо място, но това беше нож с две остриета, помисли си Че. Следовниците й я обичаха още повече заради смелостта й да поема същите рискове като тях, но окупаторите биха дали мило и драго да им падне в ръцете. От дочути разговори Че беше стигнала до извода, че след освобождаването си от занданите на двореца Кимене на няколко пъти е била на косъм от повторно залавяне, че осородните и техни наемници постоянно правят опити да я задържат.
Кимене гледаше замислено към дюкяна на Хокиак. Скорпионородният лесно можеше да измами доверието й, а и не личеше да има излишни скрупули по този въпрос. Само че едва ли би го направил по този начин — едва ли би заложил капана в собствения си дюкян, а и сигурно би измислил нещо по-убедително от това да й прати съобщение, че въпросният Талрик, когото Кимене издирваше, се е появил в магазията му и се е предал.
„Имперски капан, тогава?“ Двамата с Чисис бяха огледали добре периметъра около дюкяна на скорпионородния. Имаха набито око за засади и нищо чудно, предвид че самите те от години залагаха такива. И да имаше осородни войници, готови да нахлуят по сигнал в дюкяна на Хокиак, Кимене не видя никакъв знак за присъствието им. Нещо повече, знаеше, че Хокиак има свои собствени съгледвачи, както и че алчните осородни, които прибягваха до услугите му за внос на контрабандни стоки, имаха грижата да го предупреждават навреме за данъчните проверки и обиски, планирани от властите. А съществуваше и алтернативата, крайно невероятна макар, Талрик да е точно такъв, какъвто твърдеше Че — полезен човек, с когото Кимене да си поприказва.
„Само че нещо все пак не е наред. Не е капан сякаш, а промяна, която е засегнала целия ми град.“
За разлика от своите хора, Кимене щеше да познае Талрик. Затова трябваше да иде лично. Чисис настояваше да подпалят магазията с все Хокиак и Талрик в нея, но Кимене държеше да се види с осородния и да говори с него.
— Той уби Дебелака, не забравяй — изтъкна тя.
— Но не заради нас — контрира той и беше прав, разбира се.
— Влизаме — реши Кимене.
Чисис изсъска от безсилие, но накрая все пак кимна. Отношенията им бяха сложни, имало бе моменти на остро противоборство помежду тях, а Чисис и досега приемаше заповедите й с неохота. Едва след залавянето й той беше осъзнал колко е важна Кимене за града.
Завариха Талрик да играе на зарове с един от хората на Хокиак. Старият скорпионороден кръжеше зад бара в задната стаичка, където в момента бяха само той, помощниците му и Талрик. Чисис влезе пръв, все така прикрил късия меч в диплите на наметалото си, и огледа подозрително лицата на присъстващите. Хората на Хокиак, половин дузина на брой, му отвърнаха със същата бдителност.
Но когато в стаята пристъпи Кимене, нещо в тях се промени осезаемо. Повечето бяха местни хора и макар да се бяха врекли повече на златото и по-малко на родния си град, нея познаваха. И когато Кимене свали качулката си — Минаската дева, красива и сурова едновременно, — демонстративната им арогантност прерасна в нещо далеч по-почтително.
— Бая се позабави — изсумтя Хокиак и закуцука към тях, неподвластен на чара й. Откъм другата страна на игралната маса Талрик срещна погледа на Че.
— Каква игричка играеш, старче? — попита вместо поздрав Кимене. — Пишеш, че бил твой затворник.
— Никъде няма да ходи — каза Хокиак. — Колкото до игричките, да те питам теб. Вятъра навън чу ли го? Все едно се надига пясъчна буря, така звучи. Това чу ли го?
— Какво се е променило, Хокиак?
— Той ще ти каже — изкиска се скорпионородният. — Грилис, докъде стигнахте?
Гласът на паякородният му партньор долетя откъм дюкяна отпред:
— Всичко ценно е прибрано в сандъци. Момчетата вече го изнасят.
— Отиваш ли някъде? — удиви се Кимене. Старецът отвърна на въпроса й с похотлива усмивка. Кимене се пресегна, сграбчи го за яката и я усука около врата му. Хората му се размърдаха, но неуверено и без да предприемат нищо конкретно. За всички присъстващи стана ясно, че няма да я нападнат дори за да защитят работодателя си.