Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
Талрик се върна предпазливо в стаята и плъзна безразличен поглед по труповете на генерала и неговата охрана. Всичко се беше случило толкова бързо, че още никой не бе вдигнал тревога. Възможно ли беше никой да не е чул? Къде бяха слугите в двореца, войниците, които да дотичат при данданията от седем убийства?
Слугите сигурно бяха местни хора, на които Рейнер е гледал с подозрение. И с право не им е вярвал, като се имат предвид докладите, които Талрик беше изчел в Тарн. Колкото до войниците и другите имперски служители, които би трябвало да хукнат насам, те или бяха навън в опит да потушат съпротивата, на която окончателно бяха изпуснали юздите, или бяха станали жертва на вътрешните политически интриги. Талрик се вгледа в мършавото лице на Рейнер и се запита дали пък генералът не беше изгубил разсъдъка си, за да се изолира сам, тласкан от нарастваща параноя.
На вратата се почука и досетил се за самоличността на човека в коридора, Талрик каза:
— Влез.
На прага се появи полковник Латвок, отворил уста да каже нещо. Така си и остана, с отворена уста, зяпнал невярващо труповете в стаята. Талрик вече бе вдигнал длан срещу него, но Латвок не понечи да го нападне, само гледаше ли, гледаше. Нещо се свличаше в изражението му като топящ се восък — собственото му бъдеще. Корабът, в който беше инвестирал всичко, чието успешно плаване беше подкрепял всячески и в който се беше вкопчил, за да издържи бурята, неочаквано беше потънал.
Срина се на колене и някакъв странен звук излезе от гърлото му — не дума, нито друго, което Талрик бе чувал от човешко същество. Беше тихичък, тъничък звук на непресторена скръб. Талрик тръсна глава да прогони нелепата мисъл, че полковникът страда за смъртта на своя генерал повече, отколкото Фелисе Миен беше страдала за смъртта на децата си.
Самият той не изпита никакво съчувствие, което идваше да покаже за пореден път, че по сърце все още е офицер от Рекеф. В крайна сметка него го интересуваше единствено Империята, а в момента най-опасният враг на Империята беше самата тя. Хора като Рейнер и Латвок, като Максин и като всички други алчни за власт генерали, полковници и губернатори разкъсваха Империята, заделяха си свои лични територии и изобщо с нищо не бяха по-добри от престъпните хелеронски банди. Дори самият император, щом търпеше и насърчаваше подобно поведение, заслужаваше в пълна мяра презрението на Талрик. Тази мисъл повдигна огромен товар от плещите му, защото доказваше, че най-сетне е направил нещо наистина добро за своята Империя.
Вече дори не му се налагаше да обмисля варианти, за да вземе решение. Ръката му сякаш по своя воля изстреля енергиен залп, който изпече провисналото лице на Латвок и събори полковника на пода.
Вече можеше да си тръгне с чувството за изпълнен дълг. Излезе на балкона и обходи с поглед града под себе си, град на ръба на въстание. Какво би трябвало да направи един добър офицер при тези обстоятелства?
Или… какво би трябвало да направи един агент на Равнините, който си е сменил боята? Или до неотдавнашният спътник на Че Трудан?
Тази мисъл още го глождеше — не трябваше да я зарязва така. И още по-лошо — изобщо не трябваше да я поставя в такава ситуация. Че беше в ръцете на съпротивата, това изглеждаше почти сигурно, и като нищо можеше да се е простила вече с живота си. Или пък току-виж е успяла да ги убеди в искреността си. Талрик, от друга страна, разполагаше с вести, на които съпротивата много би се зарадвала. Как щяха да се справят офицерите от гарнизона на Мина сега, когато губернаторът и неговият рекефски началник бяха мъртви?
Всъщност отговорът беше очевиден, помисли си той, докато стоеше на балкона. Имперският гарнизон щеше да удари. Убийството на губернатора и генерала щеше да бъде интерпретирано като политически атентат, който плаче за възмездие. И възмездието щеше да е сляпо, жестоко и на едро, точно по стандартите на Латвок. Без да търсят конкретни мишени, офицерите от гарнизона щяха да стоварят гнева си върху целия град. Мина щеше да опита вкуса на бича, но никак не беше изключено роботърговецът да остане неприятно изненадан, когато робът, вместо да моли за пощада, изтръгне бича от ръцете му.
Крилете му се появиха, той се оттласна във въздуха и полетя над града. Щеше да намери съпротивата. Щеше да намери Че. Поне толкова й дължеше.
Наближили бяха дюкяна на Хокиак, когато Кимене вдигна ръка да спрат. Че се спъна и се блъсна в гърба на Чисис, който се обърна, изсъска с раздразнение и я шамароса през лицето. Притисната беше между двама червенофлагци, облечени цивилно с дълги плащове и качулки сякаш да се предпазят от лошо време.