Последният скок на лъва

— Добре. Том ми каза, че разбираш, че това е екипно начинание.

— Точно така.

— Аз съм прекият ти началник. И нося отговорност за теб. Така че не ме прецаквай.

Аз пък бях мишена за побъркан терорист, а шефът ми се тревожеше единствено за кариерата си.

— Екип сме — отвърнах.

— Добре. — Последва кратко мълчание. — Джон, може да поискаме от теб да посетиш определени места.

— Сериозно? Париж ли имаш предвид?

— Места, до които можеш да стигнеш пеша, с автобус, метро или такси.

— Аха, схванах. Места, където Халил би могъл да ме проследи и където сте разположили ударни отряди.

— Нещо подобно.

— Май не съм чак толкова защитен от посегателство.

— Ти сам изяви желание за тази роля — напомни ми той.

— Къде ли ми е бил акълът?

— Естествено, решението си е твое.

— Виж какво, нямам нищо против да съм стръвта в капана, но ако прекалите с охраната ми, ще подплашите Лъва.

— Предпочитам това, отколкото да допусна Лъва да те убие.

— Сигурен ли си?

Парези игнорира въпроса ми.

— Шансовете наблюдаващият екип да засече Халил, преди той да засече теб, са много големи.

Замислих се над думите му.

— Е, и двамата знаем от опит, че нещата могат да се развият и другояче. Ето обаче едно нещо, върху което да поумуваш — Халил не работи сам. Той има мрежа тук, хора, които са подготвили мисията му. Така че не мисля, че самият Асад Халил ще кисне под уличната лампа и ще чака да изляза от апартамента си. А ще са хора, чиито лица не познаваме и които ще поддържат връзка помежду си и с Халил. И когато се появи възможност, Халил ще се появи за срещата си с Джон Кори.

Парези помълча няколко секунди, после попита:

— Наистина ли мислиш, че разполага с такива ресурси тук?

— Наистина. И смятам, че които и да са, тези хора не са нови в играта и познават терена. Само си помисли какво направи Халил досега — посочих. — Това не е дело на единак.

— Знам… но ние сме винаги по-добри и по-умни от тях. Е, почти винаги.

— И както винаги, контранаблюдателният екип ще се оглежда за всеки, който може би върви след нас — продължи той. — Или след теб.

Когато правиш подобни неща — следиш хора, оглеждаш се за такива, които следят теб, залагаш капани и цялата останала веселба — никога не можеш да си сигурен как точно ще се оплеска всичко. Така че реших да не споря за подробностите.

— Предложението ми да съм стръв си остава.

— Добре. — Парези премина на по-весели теми. — Полицейският хеликоптер, който ще вземе Кейт, ще излети от площадката на Източна трийсет и четвърта точно в седем сутринта. Кейт ще бъде преместена в Белвю. В шест и половина пред блока ще те чака кола.

— Благодаря.

— И спокойно можеш да ми се обаждаш с всякакви въпроси, мисли или информация, която си спомниш или получиш.

— Ще го направя.