Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Гусларят рече: „Помощ • безспорно ще ви дам.
Дори да тръгне царят • с момците си насам,
дорде съм жив, аз няма • на крачка ни една
да трепна боязливо • от вашата страна.“
„Дано, юнако Фолкер, • вас Господ поживи ви!
Рекат ли да се бият, • не ще сме ние криви.
Вий дадохте ми дума • да имам помощта ви,
пък нека те му мислят • кой как да се избави.“
„Ала сега да станем“ — • подкани го гусларят, —
„с царицата те все пак • насам ще се отправят.
Оказваме ли почит • на благородна дама,
това на нас самите • ни прави чест голяма.“
„Не ще се злепоставям“ — • възпротиви се Хаген, —
„да сметнат, че пред нея • от страх стоя изправен.
И туй за да не хрумва • на воините й, няма
заради никой тука • от пейката да стана.
За двама ни аз мисля, • че по-добре така е.
Защо да тача някой, • ненавист щом питае?
Не ще го сторя нивга, • дорде съм жив, за тази
царица и нехая • доколко тя ме мрази.“
Той в скута си подире • положи нагло меч.
На дръжката му ярко • блестеше отдалеч
прекрасен яспис с цвят от • тревата по-зелен.
Позна Кримхилда меча • за Зигфрид отреден.
Канията с ръб ален, • по дръжката с позлата —
когато разпозна го, • задави я тъгата.
При спомена заплака, • обзета от печал.
Изглеждаше, че Хаген • бе тъкмо туй целял.
Юнакът Фолкер редом • тогаз измъкна пък
до себе си огромен, • дебел гусларски лък,
така широк и остър, • същински меч в размах.
Двамината седяха • на пейката без страх.
И взели се за твърде • достойни и добри,
почтително да станат • не мислеха дори
смелчаците пред никой. • Тя миг не се забави:
при тях дойде и поздрав • враждебен им отправи.
Подир запита: „Хаген, • вас кой ви тук покани,
та яздейки, посмяхте • да дойдете в дома ни,
макар да е известно • що мен ми причинихте?
Да бяхте по-разумен, • потеглили не бихте.“
„Не ме е никой канил“ — • от Троне Хаген каза. —
„При вас да заповядат • покана бе дошла за
владетелите трима. • От тяхната съм свита
и винаги ги следвам • при дворцова визита.“
„Кажете ми обаче“ — • додаде тя — „защо
посяхте в мен омраза • чрез стореното зло.
Да покосите Зигфрид, • съпруга ми любим,
до гроб аз да оплаквам • витяз непрежалим!“
„Какво да кажа още?“ — • отвърна той. — „Нали
все същият съм Хаген, • що Зигфрид повали.
Наложи се героят • тогаз да си отиде
затуй, че на Брунхилда • нанесохте обида.
Царице благородна, • наистина е моя
вината за бедите, • отнели вам покоя.
Жена ли, мъж ли — нека • да отмъсти сега,
загдето причиних вам • безмерната тъга.“
„Юнаци на Атила“ — • извика тя, — „сами
вий чухте на кого се • дължи тъгата ми.
Какво за туй го чака • не ме е грижа, воини.“
Спогледаха се мигом • бойците многобройни.
Посмееше ли някой • да вдигне свада днес,
двамината от нея • излезли биха с чест,
в предишни битки славни • отколе закалени.
Напиращите бяха • в гнева от страх възпрени.
Един от тях извика: • „Защо в мен сте се взрели?
Каквото обещал бях, • за мен това не е ли
живот да си затрия • за нечия награда?
Кримхилда ни подвежда • към гибел без пощада!“
„Мен същото се чини“ — • друг в слово го превари.
„Дори да ми предлагат • и злато на камари,
не бих желал да тръгна • с гусларя да се бия,
в очи му щом съзирам • аз погледа на злия.
А воина Хаген зная, • и то от младини.
За него мен друг няма • какво да поясни,
че виждал съм го в битки • аз двадесет и две —
що дами той остави • без мъж, без синове!
Докато беше тука, • отправяше се той
с испанеца Валтари • на походи и в бой
прославяше Атила. • Такъв герой юначен
нима не е заслужил • от нас да бъде тачен?
Перейти на страницу: