Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2

контролираш, да имаш д-достъп...

- Достъп? Контрол? За какво говориш?

- За него. Той иска да з-знае, но аз не съм к-казал... - Дишайки тежко, Питър притисна

слепоочията си с двете длани. - Не мога да казвам имена. Върви в двете посоки. Като го н-

назова, го пускам вътре.

- Кого? Как?

- Ф-фин... О, боже, това боли! - Питър се изви в дъга от нов пристъп на болка и изсъска: -

Използва н-наркотик, не съшия, който ти д-даде Хана, но бл-близък.

- Върху кого? Върху теб?

- Д-да и... - Питър вдиша на пресекулки. - И Пр-променени. Твърде много за об-

обясняване. Няма време. Питай Т-Том! Той се досети за една част... а-ах!

- Питър! - Крис имаше нужда от цялата си воля, за да не докосне приятеля си. - Питър, кажи ми какво да правя!

- Н-нищо не можеш да направиш. - Още една вълна от болка премина през Питър и

изтръгна стон. - Ф-фин и-и-идва.

- Идва. - Прясна пот блестеше по челото и по врата на Питър, но вече на светлината на

огън, който не беше толкова ярък, колкото преди. Крис хвърли поглед на избледняващите

пламъци точно когато острата болка отново сграбчи гърдите му. „Няма време.“ Или Фин беше

намерил Питър, или него го издърпваха, или може би и двете. - Къде? В Рул?

С все още затворени очи Питър успя да кимне.

- Той има о-оръжия. Мъже и Променени...

- Какво... - Мощна болка като от нокът на хищна птица се заби в гърдите му. Крис не

можа да сдържи стона. Беше започнало познатото усещане за падане, зрението му се

замъгляваше, но той трябваше да узнае, трябваше да се задържи. „Не ме връщайте обратно само

още няколко секунди!“ - К-какво иска той?

- Д-деца. Повече опи... А-а-ах! - Питър се претърколи на колене и стисна главата си с

ръце. - Излизай, Крис! М-моля те! Преди той да те в-види, преди наистина да те п-познае! П-

позволи им да те в-върнат, с-спаси се, спаси...

- Не! - Може би беше заради болката му или заради ужаса на Питър и неговата сигурност,

че когато и ако се срещнат отново, нещата щяха да са много различни, или може би защото Джес

го беше отпратила от Рул, за да намери пътя си, но сега Крис избра различен път. Стисна е ръка

врата на Питър, придърпа приятеля си близо и го задържа. - Не, Питър, няма.

- К-Крис, недей! - Очите на Питър се напълниха и Крис видя как истинският им цвят

започва да кърви. Ръцете му стиснаха лактите на Крис. - Не ме докосвай! Ти трябва да...

- Не ми казвай какво да правя! - Крис чу как гласът му се пречупва, усети сълзите по

бузите си. - Ще ни спася, Питър. Ще спася и двама ни.

После черният прилив дойде и го отнесе.