Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
Включи предните светлини на максимална мощност и огледа тунела. По стените имаше огромни пукнатини, на няколко места от тях се подаваха нащърбени камъни. Изображенията от външните камери бяха прекарани през компютъра и той успя да анализира състоянието на канала. Не изглеждаше никак добро.
На екрана си Марк видя дебели нащърбени линии да преминават през схемата на тунела като кръвоносни съдове през човешка плът. Имаше и паяжина от оранжеви чертички, които показваха по-малко сериозните пукнатини. От тях ставаше ясно, че Къртицата може повече да навреди, отколкото да помогне. Марк знаеше, че е в безопасност при всякакъв вид срутване, но това не беше от полза за оцелелите, които бяха приклещени на ниво Б6. Проблемът беше, че нямаше никакви други алтернативи.
Тръгна по следите на Маи и Джош. Тунелът грейна под мощните лъчи на Къртицата. Две минути по-късно фаровете осветиха стената от камъни и пръст, която бе запечатала тунела. Блокажът беше от пода до тавана и се разливаше напред.
— Стеф, стигнах до пропадането — каза Марк на микрофона.
— Как изглежда?
— Не е добре. Ще направя пълен спектрален анализ. Край.
Прокара пръсти по бутоните на контролното табло. Външните сензори изследваха състава на препятствието. Компютърът използваше инфрачервени датчици, петрографски микроскоп с поляризирана светлина, микроспектрометър и ядрено-магнитен резонанс, за да определи състава на срутената маса. След това изпрати информацията за обработка в „Биг Мак“.
— Е, с какво си имаме работа? — попита Марк след няколко секунди.
Стефани му изпрати изображенията.
— Препятствието има следния състав — започна тя, а Марк разглеждаше хистограмата на екрана си. — Осемдесет и четири процента и две десети е пръст от околностите на тунела, 14,6 процента — бетон от обшивката, 1,2 процента — различни материали, сред които вода, органична материя и кислород. Почвата съдържа 38,5 процента глина, 42,9 процента пясък, 9,7 процента вода, 4,6 процента въздух. Останалите 4,3 процента са различни вещества и органична материя. Дължината на препятствието варира от 8,4 до 9,9 метра. Средната му плътност е 170 грама на кубичен сантиметър. — На екрана се появи цветно тримерно изображение на препятствието. — Зелените участъци са въздушните джобове — обясни накрая Стефани.
— Моля те, разпечатай ми това — каза й Марк.
След няколко секунди той взе цветните разпечатки от контролния панел. На тях се виждаха тунелът и препятствието. Каналът беше, общо взето, цилиндричен. От другия край на срутената маса имаше около трийсет метра, които бяха чисти и водеха към дупката, която Джош бе пробил по-рано.
— Добре, Стеф, начертай ми най-бързия маршрут през препятствието, който ще ни позволи да запазим целостта на тунела.
— Маршрутът е начертан — отвърна тя и прати информацията.
— Колко процента е рискът за структурната цялост при този маршрут?
— Средният риск е 16,7 процента. За участъка, в който се намираш в момента, е 11,2 процента. За източната част — 30,9 процента.
— Това ли е най-добрият път?
— Да. Алтернативният ще отнеме 59 процента повече време и ще намали риска само с 1,3 процента.
Правилното решение беше очевидно.
— Направи настройките за първия маршрут, Стеф — каза Марк, без да се колебае.
Миг по-късно свределът на Къртицата започна да прокопава пътя си в западния край на препятствието.
83.
Склад Б63
Кайл Форман сложи кислородната маска, която Джош му подаде. Беше същата като на Марти. Тежеше по-малко от грам и ако се наложеше, можеше да му осигури 24 часа чист въздух. Маската прилепна за лицето му, Джош я нагласи и му каза да поеме дълбоко дъх.
— Отнема малко време, докато свикнете с нея — добави Джош.
— Вашите хора въоръжени ли са? — попита Форман. Гласът му бе изкривен от кислородната маска.
Джош потупа оръжието на кръста си.
— Невропаралитичен пистолет. Не е смъртоносен, но върши работа.
— Добре — каза Форман и извади магнума на убиеца от джоба си. — Този Дракон е професионалист. Аз ще се пазя с това, ако нямате нищо против.
— Но нали казахте, че е ранен и вързан?
— Въпреки това — отвърна Форман.
Джош сви рамене.
— Е, да отидем да видим. — Обърна се към вратата и я отвори.