Паралелни лъжи
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-193-5
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Паралелни лъжи». Краткое содержание книги:
Така или иначе с 11-годишната кариера на Тейлър като разследващ детектив е свършено.
Сега обаче той има шанс за реабилитация. Заедно с чаровната Нел Прийст двамата трябва да спрат пъкления план на Алварес. Случаят обаче е доста по-сложен и по-заплетен, отколкото си мислят първоначално.
Облече дебел гащеризон в пясъчен цвят, подплатен елек за топлина и нахлузи работни ботуши. Докато се возеше в метрото на път за Бронкс и малкото жп депо, придърпа плетена синя шапка на ушите си. Метна през рамо раницата и се отправи да търси товарна композиция №717 и върволицата от пет празни платформи, която утре щеше да се отправи към депо „Медоус“. Като пристигне там, композиция №717 ще бъде отбита в глуха линия.
Сложи си ламинираната идентификационна табелка, валидна за Централните железопътни линии на Ню Йорк. Сдоби се с нея благодарение на сайт в Интернет, който показваше почти всички съществуващи табелки. Беше около нулата и духаше постоянен северен вятър, но той бе в състояние да върви часове наред, без да обръща внимание на студа. Беше напълно концентриран. Промъкна се през оградата на депото през една от множеството дупки. Бронкс не беше добре охраняван район. Мина покрай десетки изоставени вагони на метрото — частите на някои бяха сериозно разграбени. Имаше шест резервни коловоза, всеки дълъг по неколкостотин метра: платформи, товарни влакове, цистерни. Някои изглеждаха така, сякаш никога повече няма да помръднат; други стояха с широко отворени врати, понеже наскоро ги бяха разтоварили.
В тъмната зимна нощ луната се бореше да изплува над високите зимни облаци като бледа електрическа крушка. Алварес почти не виждаше пред себе си без фенерче.
Отне му известно време да намери композиция №717. Тръгна успоредно на вагоните и намери нужния му: тринайсетия отзад напред. Каквото и да беше числото, щастливо или носещо нещастие, настроението му се повиши, когато откри вагона.
Извлече раницата и пропълзя под вагона; в лявото му ухо беше пъхната слушалката на малко радио за вътрешни връзки.
Спираше радиото за пет секунди на всяка честота, даваща информация за състоянието на уличното движение, и после продължаваше към следващата активирана честота. Алварес търпеливо минаваше от канал на канал, предаващ информация с арабски акцент за лимузини и таксита, защото по това време на нощта предаваха данни предимно за такова движение. Изведнъж невероятно чист глас (което подсказваше, че е съвсем наблизо), попита:
— … някой видя ли току-що човек на четиринайсети коловоз?
Алварес застопори радиото на тази честота и се запита дали композиция 717 е на въпросния коловоз и дали той не е обектът.
— Искаш ли да проверя? — попита по-нисък глас.
— Да.
— Тръгвам по северната страна на четиринайсети — съобщи ниският глас.
— Ти вземи южната част, Били.
Глас на пушач потвърди, че поема южната страна на четиринайсети коловоз.
На следващия ден Алварес не можеше да влезе ей така в депото „Медоус“ на Нюарк с раница на гърба. Трябваше да я закачи към вагон на композиция 717, за да пристигне скрито гушната като сукалче, без никой да разбере.
Но вероятността охраната да е надушила присъствието му, го изпълваше с желание да има и друг начин да осъществи намерението си.
Стигна до средата на вагона, където имаше добре затулено място. Ако не се погледне с огледало или някой не пропълзи под вагона и не погледне нагоре, нямаше да забележат раницата. Напъха я там и я прикрепи с найлонови ленти.
По земята от двете страни на влака играеха кръговете на фенерчетата. Охранителите идваха от противоположни посоки и всеки момент щяха да го засекат, без да му оставят никаква възможност да се измъкне. Ако хукне сега, дори и да успее да избяга, ще привлече вниманието им именно към този вагон и ще намерят раницата. Загледа се внимателно в лъчите на фенерчетата и установи, че двамата охранители спират при всеки вагон и насочват светлината под него.
Погледна нагоре към раницата, провери здравината на найлоновите ленти и се придърпа на мускули нагоре към тъмното място там. Прилепи лице до найлона и усети как ръцете го заболяват от напрежението. Изчака издайническите светлини на фенерчето да се появят. Болката ставаше все по-силна. Бицепсите и гърбът му изтръпнаха.