Паралелни лъжи

Вейл си беше сложил малко повечко одеколон, особено за тясното пространство на непроветрената стая за разпити. Отмерваше с пръсти по ръба на масата с изкуствен фурнир ритъма на мелодия, която само той чуваше.

Разпитът продължаваше втори час. Тайлър се придържаше стриктно към последователността на събитията от онази нощ. Докато разни хора влизаха и излизаха, на няколко пъти мерна Ръкар, който сновеше извън стаята. Знаеше, че нещата вървят на добре, защото Вейл не го беше обвинил официално в никакво престъпление, независимо от няколкото отправени му обвинения, включително напускане на мястото на престъпление.

— Някой направи ли си труда да провери къщата ми? — предизвика ги Тайлър.

— Разбира се.

— И какво — бяха или не бяха открити следи от влизане с взлом?

— Защо мислиш, че не ти е била изпратена призовка?

— Ти ми кажи, Еди.

Вейл прехапа устни.

— Охранителната система в дома ти е засякла нещо в седем и четирийсет и четири вечерта.

— По това време бях във влака — уточни Тайлър.

— Така казваш ти. Ние не го знаем това със сигурност.

Тайлър можеше да призове Нел Прийст да потвърди думите му, но реши да изчака. Бягството й с него създаваше предпоставка за проблеми и за двама им, а и той не искаше тя да говори с тези типове.

— И?

— Екипът от охраната е отишъл на място, установил е, че всичко в къщата е наред и го е записал в книгата си като „фалшива тревога“. Деветдесет и четири процента от всички сигнали…

— Се оказват фалшиви — прекъсна го Тайлър. — Знам статистиката, Еди. Хайде стига!

— Ами да, ето! Какво пречи да си нахлул в заключената си къща и да пуснеш фалшивата аларма.

— Нищо, освен ако не бях на влака.

— Така казваш ти.

— Положително видеокамерата ме е хванала как пристигам на „Юниън Стейшън“. Дадох ви и билета си.

— Можеш да вземеш такъв билет от земята. Освен това влакът спира и в Балтимор. Извършваш взлома, отиваш до Балтимор и се качваш на влака до града, само и само да изглеждаш чист. Имало е време — добави Вейл. — И не ми казвай, че не си достатъчно умен да го измислиш, защото е точно в твой стил да го направиш, ако си бил решен на подобно нещо. И двамата го знаем.

— Както и двамата знаем, че не съм го направил.

— Така казваш ти.

— Подложи ме на изследване, Еди. За петното от кръв.

— Има начини резултатите да се фалшифицират, нали си наясно? — Вейл се ухили самодоволно. — Да си бил някога ченге? Сега това се обръща срещу теб. Закопа обувките, нали? Много глупаво от твоя страна.

— Не знам за какво говориш.

В тази част Тайлър беше чист. Нямаше как да го свържат със старите му обувки, макар подмяната им да хвърляше съмнение за вина. Беше седял на стола на Вейл и преди.

— Не можеш да ме задържиш, Еди. Колкото и да ти се иска, пак не можеш да ме задържиш.