47-ият самурай [bg]
- Автор: Хантер Стивен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «47-ият самурай [bg]». Краткое содержание книги:
Но близо шейсет години по-късно съдбата среща техните синове. Филип Яно отчаяно търси помощта на Боб Лий Суогър, за да открие меча на своя баща, използван в паметната битка.
Боб открива оръжието и отлита за Токио. Но вместо историята да приключи тук, Яно и семейството му са зверски убити. Боб се озовава в центъра на поредица от жестоки престъпления и недоумява как един меч предизвиква толкова кръвопролития.
Защото той все още не знае, че държи в ръцете си не обикновено оръжие, а легендарен и безценен самурайски меч, за който си струва да убиваш.
За да разплете загадката, Боб Лий Суогър се впуска в света на самураите, свирепия подземен живот на якудза и неписаните правила на японската култура. И само едно е ясно — парите и властта могат да доведат мъже от различни националности до опасни крайности.
— Късметът винаги е на страната на американците — измърмори Шогуна. — Сега си мислят, че могат да ми отнемат бизнеса, че съм уязвим, че самолетите ми са на палубата за зареждане. Играят нечестно, като пръскат милиони навсякъде. Толкова е несправедливо.
— Господарю, това няма да стане.
— Така е казал и Кусака, началник-щабът на Нагумо — мрачно напомни Шогуна.
— Разбирам. Затова изпратих най-добрите си хора при полировача и досега мерките за безопасност са железни. Това са момчетата, които посетиха заедно с мен Яно сан и семейството му — мои верни хора, калени в битка, свикнали да убиват. Няма човек в Япония и може би дори в света, който да ги надвие. Ако някой се опита, трябва да се бие срещу шестима, и то шестима от най-добрите. Нии ги командва, а той е готов да жертва живота си. Той е истински самурай. Главата ти е в безопасност. Моята също.
30.
Мечът на живота
Следващата вечер отново седяха в същото кафене „Старбъкс“ в Ропонги.
Боб извади плика. Хартията беше почерняла, но той внимателно я разгъна и подреди един по един документите върху масата. Страниците бяха изписани вертикално с йероглифи с почерка на Ник.
— Никой ли не те видя? — попита Сюзан.
— Навремето доста съм пълзял. Приближих се колкото можах, после се промъкнах между къщите до развалините. Дори не се наложи да влизам. Намерих фурничката, затрупана под паднали греди в двора. Половината беше непокътната, а пликът бе пъхнат между камерата за въглените и външната стена. Измъкнах го и се ометох. Отне ми по-малко от пет минути. В случай че някой ме е проследил, направих няколко обиколки на квартала. Няма начин да са ме последвали. Всичко е чисто.
Сюзан се вглъби в изучаване на листата, от време на време ги разбъркваше, от време на време ги подреждаше, опитвайки се да сглоби някаква логична последователност. Боб седеше мълчаливо, сякаш не съществуваше.
Петнайсетина минути по-късно и след като изпи още едно кафе, тя заяви:
— Готово.
— Открил ли е нещо?
— Много неща.
— Изглежда ли правдоподобно?
— Да. Всъщност нещата са много прости. Обикновен бизнес.
— Човекът, когото търсим, е бизнесмен?
— И още как. Казва се Юичи Мива, по прякор „Шогуна“. Печели от порнографски филми, собственик е на „Шогунат видео“. Навремето бързо се ориентирал да прави Ди Ви Ди дискове и да пуска филмите си в Интернет. Натрупал милиони, които реинвестирал във вестници, телевизионни канали, софтуер, компютърни игри и така нататък. Сега притежава милиарди, но има опасност да загуби всичко.
— Появила се е конкуренция.
— Точно така. Една новосъздадена видео компания, наречена „Империал“. Зад тях явно стоят американски капитали. Искат да завладеят японския пазар на порнография, като снимат японско порно с американски порно актриси, главно руси. Разпространението на такива филми е забранено със закон, но ако „Империал“ издейства вдигане на забраната, печалбите им ще бъдат огромни. Мива е председател на така наречената Японска видео асоциация, представяща работещите в бранша на мръсните филми. ЯВА е свързано с правителството и контролира регулаторната комисия в този бизнес. Забраната за внасяне на американска продукция е въведена благодарение на Шогуна. Мандатът на Мива изтича и предстоят избори. В течение на шестнайсет последователни години не е имал никакви конкуренти, но сега смятат да му се противопоставят. „Империал“ харчи много пари и предлага свои кандидати. Има десетки по-дребни порно студия и те ще застанат или на страната на Шогуна, или на узурпаторите от „Империал“. Положението е както при много други браншове и служби за регулиране. Ако стоиш начело на професионалното сдружение на бранша, на практика контролираш и регулаторните органи, каквато в този случай е Административната комисия по филмова етика. В действителност ЯВА контролира комисията. Това е комисията.
— Добре, но какво общо има мечът?
— Мива трябва да спечели избора. Ако загуби, губи всичко. Трябва да направи нещо решително, за да спечели уважението на всички. Трябва да се издигне над порнографията и да стане народен герой. Тогава малките студия и „Империал“ няма да могат да го елиминират. Ще бъде твърде велик. На практика ще стане доживотен председател на ЯВА. Ще продължи да контролира комисията, а чрез нея целия бранш. Ще попречи на американците да стъпят на японския пазар. Бизнесът му ще продължи да процъфтява, а „Империал“ ще западне.
— Сега разбирам. Юичи Мива си дава сметка колко луди по мечове са японците. Така ще си спечели огромен авторитет: ще обяви, че е открил най-тачената реликва в японската история. Това е мечът, използван от Оиши при нападението на четирийсет и седемте ронини срещу Кира през хиляда седемстотин и трета година. Това е острието, което е отсякло главата на Кира. Всички медии ще говорят за него! Той ще стане герой. Ще го обявят за „великия човек от народа“, незаменимият.