Последната кашмирска роза
- Автор: Клевърли Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Последната кашмирска роза». Краткое содержание книги:
„Ще трябва да го изпратя написано на ръка, помисли си той. Тук е твърде напечено, за да ми го напечатат на машина!“
И започна:
„Уважаеми господине,
Следвайки Вашите инструкции, своевременно поех с влак към Паникхат на 10 т.м., придружен от…“
Стандартните полицейски фрази се изтърколиха изпод писалката му. Наложи си да се концентрира, наложи си да пише стегнато, напълно съзнавайки, че всяка двусмислена фраза би могла да бъде перифразирана от бенгалски машинописец в пищна, неуместна проза. Следобед реши, че не може повече да работи; изведнъж почувства нуждата от спокойната компания на Кити и се запъти към къщата й. Докато вървеше по алеята, чу веселия глас на Мидж.
Щом зави зад ъгъла, видя как двете седят заедно до една чаена маса. Само Мидж говореше. Джо се заслуша. Какво ли, чудеше се, ще намери да каже? „Сгодена съм и ще се женя, но баща ми е сериен убиец. Възможно е днес годеникът ми да бъде убит.“ Нещо такова? Но не. Дочу цветист разказ за приключенията й, когато е завършвала училище в Швейцария. Дори описваше какво е носила на танците за края на срока и колко е струвало и призна, че още не го е платила.
Кити слушаше с любов, очевидно се забавляваше и с хитри въпроси подтикваше Мидж към още нетактични откровения.
Той се представи и се присъедини към тях на верандата. След малко, за силно смущение на Джо, Прентис се зададе на кон по алеята. Беше мръсен и потен. Явно бе работил.
— Добро утро, Кити. Добро утро, Сандиландс. А, ето те, Мидж. Търся твоя младеж. Да имаш представа къде е?
— На игрището за поло — каза Джо, който тъкмо го бе видял там. — Мъкнат се след топката със сивите. Ще дойда с вас.
— Ако го откриеш, татенце, бъди мил с него — обади се Мидж. — Не както снощи!
Тя се обърна към Кити:
— Татко не одобрява Дики особено.
— Нямам нищо против самия Дики — каза Прентис спокойно. — Ако не одобрявам някого, това си ти!
Изрече го с обич.
— Кой — попита Кити — би могъл да не одобрява Мидж Прентис, ако мога да попитам?
— Татко — отвърна Мидж.
— Исках да се видя с Темплар — сподели Прентис, докато яздеха заедно. — Мидж е права. Бях малко рязък с него снощи. Не одобрявам този годеж. Предполагам сте чули за това? Мидж е твърде млада — незряла за възрастта си. Но аз излязох лошият баща. Малко се оправдавам, разбира се, но казах повече от това, което мислех. Не търсех вражда.
При такова нормално поведение бе трудно, бе почти невъзможно да се повярва, че в ума се въртят мрачни помисли. А и сблъсъкът между Дики Темплар и Прентис бе съвсем нормален, доколкото такова нещо може да бъде нормално при тези обстоятелства. Прентис, от една страна, бе резервиран, но благосклонен, а Дики — любезен, но непоколебим.
Джо чу гласа на Прентис:
— Трябва да говорим. Вдругиден ти е почивен ден, нали така? Днес вече съм затрупан с ангажименти, но утре съм свободен. Защо не си уговорим среща? Ела с мен да обядваме в Клуба. Тук се въртят твърде много жени покрай Мидж и Нанси. И най-вече всевиждащата Кити. Чувствам се някак… като разглеждан под лупа. Нека да си отделим някоя друга минутка, в която да не ни разглеждат, а?
Дългият следобед продължаваше.
Без надежда за сън тази нощ и с мисълта, че ще трябва да дежури от полунощ, Джо легна на леглото си по панталон и риза, с автоматичния си пистолет „Браунинг“, зареден и поставен в кобура, и сключи ръце под главата си. Вторачи се в тавана. Мислите му го преследваха по тъмни коридори, а той копнееше да запали светлина, да чете книга или да провери за десети път дали оръжието му е заредено правилно и е в готовност, но се бяха разбрали: нищо необичайно. Затова — никаква светлина по това време. В случай, че някой наблюдаваше, полицаят бе дълбоко заспал, както обикновено.
Наум си преговори пътя, който трябваше да измине в мрака, за да стигне до къщата на Нанси и да поеме поста от Андрю. Бе го прегледал, дори бе преминал внимателно по него на светло, когато беше сигурен, че Прентис работи на плаца на цяла миля от тук. Бе заел чифт гимнастически обувки от Андрю и беше уверен, че ще може да пристигне, без издайнически шумове да оповестят това.
Но сега, когато часовникът му, насочен срещу лунната светлина, показваше, че остават още трийсет минути, докато смени Андрю, Джо бе напрегнат. Омекналият тон между Дики и Прентис не бе успял да го заблуди. Всъщност, колкото повече мислеше за него, толкова по-престорен му се виждаше. Прентис даваше знак, според който „Няма причини за притеснение. Няма абсолютно никакви причини за притеснение.“ Беше убеден повече от всякога, че Прентис ще удари тази нощ. И той, в края на краищата, бе военен като Джо, а Джо знаеше, че всеки войник, който има две нощи, за да извърши съдбоносна офанзива, няма да чака до втората нощ. Ако не успееше при първата възможност, щеше да има още една на разположение.