Кралят на зимата
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 9545842003
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— Кралят щеше сам да дойде, но наистина не можа. Нали разбирате? Но все едно, поздрави от Горфидид!
Той гледаше завистливо докато Тюдрик възнаграждаваше менестрела със злато. Скоро щяхме да научим, че Лиодиган беше много беден и непрекъснато се опитваше да възстанови огромните загуби, причинени от Диурнач, ирландския завоевател, завладял земите му.
— Ще тръгваме ли? Имате жилища в… — Лиодиган замълча. — О, забравих, но командирът на отряда знае. Къде е той? Ето го там. Как му беше името? Е, няма значение, ние ще отидем при него.
Сега до нашите знамена се вееха още два щандарта — орелът на Поуис и еленът на Лиодиган. Вървяхме по един прав като копие римски път, който минаваше през плодородна земя, също като земята, която Артър беше опустошил миналата есен. Но единственият, който нетактично спомена тази кампания, беше Лиодиган.
— Вие, разбира се, сте били тук и преди — каза той, вдигнал глава към Артър. Лиодиган нямаше кон и беше принуден да върви пеша край другите крале.
Артър се намръщи.
— Не съм сигурен, че познавам тази страна — каза той дипломатично.
— Разбира се, че я познавате, разбира се. Виждате ли? Изгореното стопанство? Ваша работа! — Лицето на Лиодиган грееше в усмивка. — Те ви подцениха, нали? Казах аз на Горфидид, казах му го право в лицето. Младият Артър е много добър, казах, но Горфидид никога не се вслушва в разума. Боец, да, мислител, не. Синът е по-добър, струва ми се. Кунеглас определено е по-добър. Много се надявах, че Кунеглас ще се ожени за някоя от моите дъщери, но Горфидид не иска и да чуе за това. Няма значение.
Той се спъна в една туфа трева. Подобно на пътя Фосе край Инис Уидрин, и този път беше скосен, така че водата да се стича в канавките от двете му страни, но с течение на годините канавките се бяха запълнили с пръст, която постепенно беше покрила и камъните на пътя, затова сега върху тях растеше гъста трева. Лиодиган продължаваше да сочи разни места, опустошени от Артър, но след известно време се отказа, защото Артър не му отговаряше. Накрая Лиодиган изостана и се изравни с нас, воините. Ние яздехме след тримата свещеници на Тюдрик. Лиодиган се опита да заговори Агравейн, началника на охраната на Артър, но Агравейн не беше в настроение. Тогава той реши, че аз съм най-симпатичният сред хората на Артър и започна да ме разпитва за думнонските благородници. Лиодиган се опитваше да разбере кой беше женен и кой не.
— А принц Гърийнт? Той женен ли е? А?
— Да, господарю — казах аз.
— А тя в добро здраве ли е?
— Доколкото знам, да, господарю.
— Тогава крал Мелуас. Той има ли си кралица?
— Тя умря, господарю.
— Аха — веднага грейна той. — Аз имам дъщери, нали разбираш? — обясни той много сериозно. — Две дъщери, а дъщерите трябва да се задомяват, нали така? От неомъжените дъщери няма никаква полза. Честно казано, една от скъпите ми дъщерички скоро ще се омъжи. Говоря за Гуинивиър. Ще се омъжи за Валърин. Познаваш ли Валърин?
— Не, господарю.
— Добър човек, добър човек, добър човек, но няма… — той замълча, за да намери точната дума. — Няма богатство! Няма истинска земя, нали разбираш. Има нещо някъде на запад, мисля, но не си струва дори да го споменавам. Няма ренти, няма злато, а мъж без ренти и злато далеч няма да стигне. А Гуинивиър е принцеса! Ами Гуенхуивач, сестра й, тя пък изобщо не е сгодена! Живее на моя гръб, а Боговете знаят колко е крехък. Но леглото на Мелуас е празно, а? Идеята не е лоша! Макар че жалко за Кунеглас.
— Защо, господарю?
— Той изглежда не иска да се ожени за нито едно от моите момичета! — каза Лиодиган възмутено. — Хем предложих на баща му. Здрав съюз, обединяване на кралствата — идеално споразумение! Но не. Кунеглас е хвърлил око на Хелед от Елмет, а Артър, чувам, ще се жени за Сийнуин.
— Не мога да знам, господарю — казах аз невинно.