Злочестие [bg]

После седна и скръсти крака. Внимателно свали своя медальон — символа на Верните — и го задържа пред себе си. Той проблясваше сребристо на светлината на извадените ни мобилни.

— Ейбрахам — започнах аз. — Знам, че… искам да кажа, че Тиа беше приятел…

— Повече от приятел — тихо заговори той. — Старшият ми офицер, а аз не ѝ се подчиних. Смятам, че ние постъпихме правилно, а тя не, но не мога да приема леко загубата ѝ. Моля ви. Почакайте.

Ние чакахме, той затвори очи и изрече кратка молитва на френски. Дали към Бог, или към легендарните Епични, за които вярваше, че ще ни спасят? Нави верижката на медальона си в ръка и я стисна здраво, но — както обикновено — не можех да усетя добре емоционалното му състояние. Почит? Болка? Тревога?

Най-накрая той пое дълбоко дъх и си постави отново верижката.

— Ти имаш информация, Дейвид. Смяташ, че е важно да я споделиш. Ще оплачем Тиа както трябва, когато войната е приключила. Говори. Какво стана вътре?

Той и Мизи ме гледаха с очакване, тъй че преглътнах и започнах. Вече им бях казал за Тави, но сега обясних и какво стана с мен, когато бях всмукан в света на Зарево. Нещата, които видях. Стоманеното сърце.

Говорех несвързано. В действителност бях уморен. Вероятно и те бяха, но не можех да заспя. Не и преди да съм разтоварил бремето на видяното и откритото. Казах им всичко, което можах, преди вероятно да се унеса. Още малко и щеше да се наложи да говоря за подозренията ми по отношение на моето… развитие.

— Той те е убил? — попита Ейбрахам. — В техния свят Стоманеното сърце е убил теб? Това ли казаха?

Кимнах.

— Любопитно. Този свят прилича на нашия, но е различен в толкова важни отношения.

— Не го пита за мен, нали? — поинтересува се Мизи.

— Не. Защо? Трябваше ли?

Тя се прозина.

— Де да знам. Може би оттатък съм някаква супер страхотна нинджа.

— Бих казал, че днес беше супер страхотна нинджа — обади се Ейбрахам. — Представянето ти на тази мисия беше добро.

Тя се изчерви и отпи от какаото си.

— Свят без Злочестие — продължи Ейбрахам. — Но какво означава…

Мобилният му забръмча. Той се намръщи и го погледна.

— Не познавам този номер.

Завъртя го към мен.

— Летящ рицар — обясних му аз. — Отговори му.

Той го направи, вдигна телефона към ухото си и го отмести, понеже Летящ рицар заговори високо. Ейбрахам свали машинката.

— Развълнуван е от нещо — обясни той.

— Очевидно — съгласи се Мизи. — Пусни тоя глупак на високоговорител.

Ейбрахам натисна нужните копчета. Лицето на Летящ рицар се яви на мобилния, а гласът му се пренесе в стаята.

— … не мога да повярвам на куража на тази жена. Какво е станало с мобилния на Дейвид? Изпарил ли го е? Часове наред не мога да проследя тая джаджа.