Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
Той изглеждаше притеснен.
- Какво не е наред, Анита?
Поклатих глава.
Направи крачка към мен и това малко движение накара косата да се завърти около едното му рамо. С небрежно отмятане на главата я запрати отново отзад.
Наложи се да притворя очи, да вдишам и да издишам, да се концентрирам само върху дишането. Нямаше да плача. Мамка му, нямаше да плача отново. Всеки път, когато си помислех, че това са последните сълзи, които проливам заради Ричард, се оказваше че греша. Всеки път, когато си помислех, че няма повече начини, по които да ме нарани, той откриваше нов. Само това, което някога е било любов, можеше да се превърне в толкова горчива омраза.
Отворих очи и открих Натаниел на една ръка разстояние. Взирах се в тези състрадателни лилави очи, това нежно, грижовно лице, и го мразех. Не знам защо. Но го мразех, поне отчасти. Мразех го, защото не беше някой друг. Мразех го, заради косата, падаща до коленете му. Мразех го, защото не го обичах. Или може би, защото го обичах.
Но не беше същото, което чувствах към Ричард. Мразех го и мразех себе си. В този момент мразех всички в живота си, всекиго и всичко, и себе си повече от останалите.
- Махаме се оттук - казах.
Той се намръщи.
- Какво?
- Ти, аз, Джейсън, махаме се оттук. Така или иначе трябва да върна Джейсън обратно в
„Цирка на прокълнатите"преди Жан-Клод да се е събудил. Ще си вземем някои неща и ще отстъпим къщата на Ричард.
Натаниел разшири очи.
- Искаш да се изнесем от къщата, докато Ричард не се махне?
Кимнах, може би прекалено бързо, може би прекалено често, но имах план и бях решила да се придържам към него.
- Какво ще каже Майка?
Поклатих глава.
- Може да се присъедини към нас в „Цирка".
Натаниел ме изгледа за секунда, след това сви рамене.
- Колко дълго ще сме там?
- Не знам - казах и погледнах встрани от него. Не протестираше, не ме обвиняваше в страхливост. Просто се придържаше към фактите. Отивахме. Колко дълго нямаше да ни има?
- Ще опаковам като за два дни, ако имаме нужда от други неща, ще дойда да ги взема.
- Направи го - отговорих.
Той тръгна към вратата, оставяйки ме да се оглеждам наоколо.
- Коланът ти е до крака на леглото.
Това ме накара да го погледна. В очите му имаше нещо, нещо по-старо от него, нещо, което ме караше да се присвия и да погледна настрани, но аз вече бягах от Ричард, не можех да бягам от нищо друго. Едно малодушие на ден, беше горе-долу всичко, което егото ми можеше да поеме.
- Благодаря - казах и гласът ми звучеше твърде тих, твърде дрезгав, твърде нещо...
- Искаш ли да опаковам и за теб? - лицето му отново беше приело неутрален израз, сякаш беше осъзнал че погледът му е твърде остър за сегашното ми състояние.
- Мога да си опаковам нещата - казах.
- Мога да опаковам вещите и на двама ни, Анита, не е проблем.
Опитах се да споря, после спрях. Бях прекарала последните двадесет минути, опитвайки се да намеря колан, който вероятно бях прекрачила поне два пъти. Ако започнех да опакоам в това състояние, вероятно щях да забравя да си взема бельо.
- Добре.
- Какво да кажа на сержант Зербровски? - попита той.
- Ще говоря с него, докато опаковаш.
Натаниел кимна.
- Добре.
Позабавих се докато загащя тениската, сложа колана и наглася презраменния кобур.
Автоматично проверих пълнителя на пистолета. Тръгнах да казван нещо на Натаниел и тези стари очи на това младо лице, но нямах нищо, което да си заслужаваше казване.
Бягахме от къщата, докато Ричард не се махнеше. Взела това решение, не знаех какво друго да кажа.
Оставих Натаниел и се отправих към кухнята, чудейки се дали Зербровски още чакаше от другата страна или търпението му бе изчезнало преди моето объркване.
27
Влязох в кухнята и открих, че слушалката на телефона е закачена обратно, и Кейлъб, който седеше на масата. Кейлъб беше един от най-малко любимите ми нови леопарди, които бяха дошли, когато с Майка сляхме пардовете си. Беше достатъчно хубав по един младежки, привлекателен, тип МТВ сладур. Вълниста кестенява коса, подстригана къса отдолу, а отгоре представляваше корона от гъсти къдрици, които артистично падаха върху очите му. Тенът на кожата му беше тъмен, но не колкото косата. Цветът на кожата му бе леко избледнял през няколкото месеца, откакто бе в града. Очите му имаха приятен наситен кафяв цвят, а на едната си вежда беше сложил сребърен пиърсинг.