Пътят между световете

Погледът й стана изгарящ.

— Покажи ни златото — помоли Еламай.

Фейеламор извади накитите, които бе взела от Хависард, и ги разпиля на земята пред краката им. Докосна червеното злато с пръст и не я прониза удар както в Хависард, но усещането пак беше крайно неприятно. Гетрен взе накитите един по един и ги даде поред на другите две жени.

— Боцка кожата ми. Изобщо не ми допада. Еламай подхвърли всичко на Фейеламор.

— Така е, защото ги е носила Ялкара. Как ми се подиграваше чрез Огледалото, обръщаше нашите предсказания в своя полза. Как ме предизвикваше да надникна в него. Но аз дръзнах и намерих онова, което тя бе скрила. Това ааканско злато е особено…

— Силните оръжия изискват твърда ръка — възрази Халал. — Ако е необходимо да извършим толкова страшно прегрешение — а аз не съм казвала това, — нека творението поне да е пригодено към нашите способности и умения.

— И от какво ще го изработим? — наежи се Фейеламор. — Къде ще намерим материалите? Как ще се научим да боравим с него? От такова злато мога да създам могъщо устройство, защото всеки атом ще е съхранил отражение от предишната си употреба. Ако взема нещо друго и се опитам да направя от него флейта или каквото измисля, ще си остане безжизнено. Не мога да вложа мощ в него.

— Щом не ти е по силите да овладееш нещо, не бива и да помисляш за него — не отстъпи Гетрен. — Не бях чувал по-необмислена щуротия досега. Не съм съгласен.

Фейеламор пристъпи към него и извика:

— Нима се предаваш? Значи обричаш сънародниците си и тук, и на Талалейм, защото долавям и с костите си, че нашият свят се нуждае от помощта ни. Няма друг начин.

Тримата се отдалечиха между дърветата да поговорят. Върнаха се скоро.

— Ще ти позволим — промърмори Гетрен, — стига да избереш устройство, което се вписва в нашите обичаи. Никакви флейти! Никакви машини!

— Ти се допита до нас — продължи Халал, — както подобава, и ние ти съобщаваме решението си. Сега на тебе се пада дългът да избереш средството.

— Благодаря ви — отпаднало им рече Фейеламор. — Предпочитах да направя този избор тук, заедно с вас. — Седя дълго с наведена глава. — Каквото и да избера, Трите свята ще бъдат променени завинаги. А може би Талалейм вече е неузнаваем. Няма съмнение, твърде дълго сме тук. Но всичко се променя рано или късно и забраната трябва да бъде отхвърлена. Направих своя избор. — Гласът й прозвуча като прокоба. — Това е нашата трета задача. Ще използваме златото. Ще създадем от него собствен инструмент. Нека бъде нанолет, с който всяко дете на фейлемите знае как да си служи. Чрез него ще разкъсаме Възбраната, ще унищожим машината на Рулке и така ще го смажем, че никога повече да не се надигне срещу нас. И тогава — очите й засияха — ще се върнем у дома в Талалейм и ще знаем, че дългът ни е изпълнен.