Тайният орден
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #12
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ера“
- ISBN: 978-954-389-263-1
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайният орден». Краткое содержание книги:
Информацията изобщо не зарадва Стареца. Не че Харват го беше очаквал. Той също не се радваше. Тъкмо обратното. Бяха ги наели да помогнат за спасяването на четирима души, а половината от тях вече бяха мъртви.
— Освен още една вечеря и може би този път с танци с тази следователка — продължаваше Стареца, — имаш ли някакви планове за решаването на случая, или да очаквам сведения, когато се наканиш да ми пишеш картичка?
Карлтън беше един от най-умните мъже, които Харват познаваше, но пък ставаше изключително проклет, когато беше раздразнен. В такива случаи пиперливият му език се развихряше до неузнаваемост. Единственото, което Харват можеше да направи, бе да стисне предните си зъби и да изчака бурята да отмине.
— Момчетата от Бюрото са на мнение, че останалите двама отвлечени кандидати за председателското място на Резерва са в Бостън — отбеляза Харват, — и ние сме съгласни.
— Ниели?
— Следовател Кордеро и аз.
— И какво смятате да предприемете по този повод?
— Искат да разпространят в пресата снимките и имената на последните двама с надеждата, че в Бостън някой може да е забелязал нещо и ще подаде информация.
— Смятат ли да обявят връзката с Резерва?
— Не — отвърна Харват. — Ще съобщят за изчезнали лица, за които се смята, че са в района на Бостън.
— Добре ще е да държат информацията още малко далеч от националните медии — подхвърли Харват.
— Луис и Резервът и без това само печелят време. Единствената причина изчезналите хора да не се свързват с Резерва е, че всъщност никой не знае кои са те всъщност.
— А последното убийство?
— От отдел „Убийства“ в Бостънската полиция заградиха мястото много плътно. Заради дима от запалената гума и опасността от пожар смятат да разпространят версията, че наистина е имало пожар. Няма да изнесат тялото в обичайния пакет. Ще го транспортират в металния сандък до лабораторията по криминалистика.
— А какво смятат да предприемат по отношение на другите двама отвлечени?
— Ако побързат, ще успеят да ги включат в полицейския доклад тази сутрин. Всички следователи, всички патрулиращи полицаи ще получат имената и снимки, заедно с кратко описание и онази част от историята, която ФБР реши да се пусне. Мисля, че ще я свържат с предишните убийства.
— В такъв случай най-добре да ускорите публикуването в националната преса — отбеляза Стареца. — От полицейските управления информацията изтича като от цедка.
— Да се надяваме, че ще успеят да я опазят.
— А освен полицията?
— Имената и снимките на Бетси Мичъл и Джонатан Ренър ще тръгнат в новините по местните телевизионни канали заедно с номера на ФБР — едно осемстотин, за информация. Имената и снимките ще влязат и в местните вестници.
— По-добре късно, отколкото никога — промърмори Стареца.
— С цялата армия от патрулиращи полицаи, всички детективи и с помощта на гражданите, които си отварят очите, може да извадим късмет.
— Дано имаме резултат.
— Аз също се надявам — сподели Харват. — Ще се поизмия и след малко слизам долу, за да отида в полицейското управление. Има ли още нещо?
— Да. Клиентът иска да говори с теб.
— Мънро Луис? За какво?
— Иска да почерпи информация от източника.
— Нали ви казах всичко?
— Знам, но макар току-що да говори с ФБР, иска да чуе и теб. Поиска номера на твоя клетъчен телефон, но му обещах да му го дам, след като говоря с теб. Не бъди прекалено подробен — само фактите. Разбра ли ме?
— Да, сър.
53. глава
Обаждането от Мънро Луис се оказа конферентен разговор с него и Уилям Джейкъбсън.
Луис държеше да чуе общи впечатления за развоя на случая и защо не са стигнали до някакви следи, но Джейкъбсън го въртя на шиш, докато не научи и най-малките подробности. Искаха да са готови за медийния вихър, който знаеха, че всеки миг ще ги помете.
Най-сетне Луис примирено попита:
— Засега няма искания за откуп, нали?
— Не — отговори Харват. — И не мисля, че ще има. Не и докато инициаторът не се изплаши от публичността.
Луис познаваше Резерва по-добре от всички други. Беше се издигнал до този пост, посвещавайки живота си на тази организация. Нямаше семейство, нямаше и някой достатъчно близък, за да държи на него. Човек можеше да го открие там и денем, и нощем, та дори в уикендите. Знаеше, че за мнозина той е студен и затворен в себе си човек. Винаги когато се опитваше да бъде по-дружелюбен, отстрани изглеждаше някак неестествено. Председателят Сойър беше първият, който се заинтересува по-сериозно от него. Беше станал негов ментор и инициатор на издигането му до поста, който заемаше сега. Бе доверил много тайни на Луис и внезапната му смърт предизвика силен шок. Наложи се Луис да хване бързо юздите не само заради Резерва, но и заради собствената си кариера. Нищо от това не беше лесно и пътят, който бяха поели, бе осеян с рисковани стъпки.