Тайният орден
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #12
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ера“
- ISBN: 978-954-389-263-1
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайният орден». Краткое содержание книги:
— Грешиш, Самюъл. Има много общо, ако не и всичко. Отгледала те е. Лъгала е, за да те прикрива. Знае на какво си способен. Знае също така, че не позволи да те подложат на лечението, което отдавна, много отдавна трябваше да започнеш. Да не мислиш, че си е въобразявала, че ще се подобриш? Скрила е толкова много твои деяния, че като нищо ще бъде сметната за съучастник. Да не искаш да отровиш шансовете ѝ за щастие, Самюъл? За нормален живот? И дали премълчаването на невъобразимите ти постъпки не доведе до нейния мозъчен удар?
Мъжът се наведе напред, всяка фибра на жилавото му мускулесто тяло се опъна и металните гривни на белезниците се врязаха в китките му.
— Ако не спрете, доктор Уайс… — заплашително започна той, но не довърши.
— Какво ще стане, Самюъл, ако не спра? Ще ме пратиш впенсияли?
В очите на човека проблесна зла искра. Беше напълно друг сега, завладян от гняв. В съзнанието му се разгаряше битка и той започваше да губи контрол. Уайс прочете всичко това в изражението му, видя го в стегнатите мускули, в напиращото желание да се хвърли напред.
— Страшно ще я заболи, ако разбере с какво се занимаваш, не съм ли прав?
Самюъл заби поглед в земята.
— Харесва ли ти или не, тя е част от това уравнение. И тази част зависи от теб.Всичкозависи от теб.
Когато тялото на мъжа се отпусна и сълзи потекоха по лицето му, Уайс сложи длан върху рамото му, за да го успокои.
— Всичко ще се нареди — кротко заговори той, давайки си сметка, че от тук нататък ще измъкне необходимата информация от убиеца, когото всички познаваха като Агнето, човек с дълбоко разстроено съзнание, много сериозно болен, на име Самюъл, за когото да запази поне искрица достойнство в изтерзаната си душа беше от жизнено значение.
51. глава
Бостън
Масачузетс
Очертаваше се дълъг ден и Харват нямаше намерение да се налива с полицейското кафе, ето защо Кордеро го заведе в кафене „Витория“ на Хановер Стрийт. Беше сред първите кафенета в Бостън, прочули се с истинското си италианско кафе, но поради ранния час не беше още отворено. Все пак се виждаха признаци на раздвижване вътре и Кордеро го увери, че няма да си тръгнат с празни ръце. Тя почука на стъклената витрина с ключа на колата и успя да привлече вниманието на възрастния мъж, който се движеше в дъното на помещението.
Човекът вдигна глава и когато я разпозна, се усмихна широко, отключи вратата и ги пусна вътре.
— Прелестната Лара. Толкова се радвам да те видя — приветства ги той.
— Прелестната Лара, а?— едва чуто прошепна Харват.
— Идвала съм и преди един-два пъти.
— И какво мога да направя за вас, полицаи? — попита мъжът, след като застана от вътрешната страна на плота.
— Той не е точно… — понечи да обясни Кордеро, но реши, че е излишно, и продължи: — Какво имате готово за навън?
С покрития с ламарини таван, старомодните машини за еспресо, старите кафемелачки и черно-белите фотографии по стените, това бе едно от най-очарователните кафенета, в които Харват бе влизал. Ако обстановката и човекът, който ги посрещна, можеха да бъдат гаранция, предчувстваше, че ще пие много добро кафе.
— Имаш ли нещо против да поръчам за двама ни? — попита Кордеро.
Харват кимна в знак на съгласие. Докато приготвяше поръчката им, мъжът попита какво се е случило на няколко пресечки от заведението му на Гардън Корт. Трябваше да се признае, че Кордеро дълго разказва, без да му даде някаква съществена информация, а той остана с впечатлението, че е в бил в центъра на събитията благодарение на връзките си с важен следовател от отдел „Убийства“ на бостънската полиция.
Когато кафето и сметката бяха готови, мъжът ѝ каза да изчака малко и пъхна няколко сладкиша в хартиена кесийка, която ѝ подаде.
— Нямаше нужда — опита се да го спре тя.
— За вашия партньор.
Харват понечи да го спре с ръка, но човекът уточни:
— Другият партньор. Италианецът.
— Имате предвид Сал? — усмихна се Кордеро.
— Той хапва само малки дечица — вмъкна уж между другото Харват.
Жената до него поклати глава и извади десетдоларова банкнота.
— Сигурна съм, че ще се зарадва. Колко ви дължа?
— Нищо. От заведението. Безплатно.
— Бяхте достатъчно мил да отворите заради нас. Много ви благодаря, но не бива да взимаме нищо безплатно. Не е редно.
Човекът не знаеше какво да отговори. Най-сетне след кратка въздишка каза:
— Добре, осем долара.
Кордеро му подаде банкнотата и го помоли да задържи рестото. Мъжът ги изпрати до вратата и заключи след тях.