Тайният орден

В суматохата по повалянето на Самюъл, обезвреждането му и докато помогнат на Уайс да дойде на себе си, не им беше останало време да се представят. Нещо, което сега Райън направи.

Беше нещо като интелектуален дуел, защото Райън и Макгий искаха да получат повече информация за причината някой да иска убийството на Уайс, а той чувстваше, че те двамата му дължат обяснение за появата си.

— Вие сте в моя дом — настояваше той.

— Без нас той щеше да те ликвидира.

Най-сетне Уайс пръв се предаде. В интерес на истината, не им довери всичко, което знаеше. Добрият оперативен винаги задържа малко информация. За всеки случай.

— Чувал съм за „Клуба на плувците“ — обади се Макгий. — В миналото. Мислех, че е закрит.

— Излиза, че в Лангли това е доста честа практика — вметна Райън.

Възбудиха интереса на Уайс, но той само повдигна вежди.

Макгий обаче искаше да попита още нещо.

— Значи Самюъл е прехвърлен от твоята програма в „Клуба на плувците“, така ли?

— Предполагам. Мисля, че ще ми каже, ако го попитам.

— Защо?

— Защото го познавам и той се смята за добър човек. Честта е от голямо значение за него.

— Психопат с чест — поклати глава Макгий. — За пръв път чувам такова нещо.

— Самюъл може да има известни морални отклонения, но не е психопат. Повечето време е дори деликатен. Точно затова му лепнаха и прозвището Агнето.

— Той ли е Агнето? Самюъл? Онова Агне ли имаш предвид?

— Чувал си, значи, за него?

— Да. Не бях го срещал, но познавам хора, които ползваха услугите му. Легенда е, макар и не в най-добрия смисъл на думата. По-скоро в смисъла на Ханибал Лектър.

— Да не яде хора?

— Не, просто е хладнокръвен убиец — отвърна Макгий. — Човек, когото изпращаш на много трудни и неприятни мокри поръчки. Имаше и един друг, когото използвахме — Акс Убиеца, дори той отказваше да изпълни някои задачи. Агнето обаче поемаше всичко. Все едно какво.

— Представяте си, нали, колко бих искал да разбера защо сте следили Самюъл дотук? — попита Уайс.

Топката беше в тяхното поле сега и Райън взе думата. Беше доста щедра в предаването на информация, но не чак толкова. Също като Уайс разбираше, че е благоразумно да задържи нещо в запас.

Заразказва му от самото начало: от изненадващата си среща със служител на чуждо разузнаване чак до момента, в който решиха да последват Самюъл при внезапната поява на колегите му, които очевидно го смениха.

Когато свърши, Уайс зададе почти същия въпрос, който тя самата бе задала на Макгий преди време.

— И защо се забавихте толкова с влизането? Можехте да се намесите и по-рано.

— Опитвахме се да подберем подходящия момент — отвърна Райън.

— Тя подбираше момента — уточни Макгий. — Аз се опитвах да реша кого да застрелям — теб или него.

— Предполагам, искали сте да чуете и нещо от моя разпит — подхвърли Уайс.

— И това също.

— Като стана дума — намеси се Райън, — много бих искала да пораздрусам Самюъл. Доста въпроси имам, които стоят без отговор.