Тайният орден
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #12
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ера“
- ISBN: 978-954-389-263-1
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайният орден». Краткое содержание книги:
— Благодаря за кафето — обади се Харват след малко.
— Няма защо.
— Малко съм разочарован все пак.
— Та ти дори не си го опитал.
— Вчера ме заведе на закуска — усмихна се той, — където бостънският удушвач е погубил своята последна жертва, а днес в обикновено кафене.
— Ти си мислиш, че е обикновено — поклати тя глава с доза укор. — Излиза, че все пак не си такъв голям експерт по история на Бостън. Но този път става дума за нещо наистина жестоко.
— Знаех си — възкликна Харват, докато сваляше капачката на чашата с кафе. — Вас, полицаите от „Убийства“, жестокостите ви привличат както пламък — нощната пеперуда.
— Уверявам те, тук бяхме заради кафето. Но има ужасна история, свързана със сградата на кафенето.
— Аз съм възрастен човек — рече той и се извърна да огледа тухлената сграда. — Каква е историята?
— Предупредих те. Сам я пожела.
— Поемам цялата отговорност.
— Знаеш ли какво е ферма за бебета?
Беше чувал термина, но предчувстваше, че този път става дума за нещо различно.
— Не — отвърна той, — не мисля, че знам какво е.
— През деветнайсети век жените, които забременявали, без да имат брак, но искали да избегнат скандала, често оставяли децата в така наречената „ферма за бебета“. Там имало кърмачки, които известно време кърмели децата или направо ги осиновявали, стига цената да е добра.
— Предполагам, в този случай не става дума за това.
— В края на деветнайсети век точно тук имало такава ферма за бебета. Жената, която я управлявала, се наричала госпожа Елуд и малтретирала жестоко децата, дори убила няколко от тях.
Харват сбърчи чело. Самата мисъл едно бебе да бъде отделено от майка си беше достатъчно неприятна, но да бъде малтретирано или дори убито от хората, на които е поверено, от това стомахът му направо се сви. В неговата стойностна система нямаше нищо по-отвратително от това да изтезаваш дете или животно.
— Тогавашните собственици на кафенето отворили бар за пури и се носели слухове, че бил обитаван от духове. Завели там някои изследователи на паранормалното, които открили в мазето отвратителна спринцовка, която според мнозина привличала духовете. Щом била изнесена от помещението, шумовете престанали да се чуват.
— Вярваш ли в тези приказки? — попита Харват и отпи от чашата си.
— Говориш за духовете и привиденията ли? Не знам. Била съм свидетел на ужасяващи местопрестъпления, в последните два дни включително. Мога да разбера защо някои души не могат да преминат от другата страна. Мисля си дори, че ако бъда убита, ще бъда страшно ядосана и ще остана тук, докато случаят не бъде разрешен. Но аз съм си инат по рождение. А ти?
— Ако някой се опита да ме пречука, случаят няма да остане неразрешен, защото ще отведа човека с мен в отвъдното.
— Решителен мъж, а? — отбеляза тя.
— Не. Просто съм упорит.
Кордеро се усмихна и предложи да тръгват. По едно време подхвърли с усмивка:
— Питам се…
— Какво?
— Какво ли ще си мислят хората след сто години, когато минават покрай местопрестъпленията, върху които работим сега.
Добър въпрос.
— Надявам се да си казват, че случаите са били заплетени, но ние с теб сме ги разрешили бързо и сме успели да предотвратим следващото убийство.
— Съгласна съм — въздъхна тя и вече до колата, погледна часовника си. — Ще ти кажа какво трябва да направим.
52. глава
— Дяволски прав си, не съм никак доволен — почти крещеше Рийд Карлтън в ухото на Харват. — Пет пари не давам какви връзки имат Мънро Луис и онези от федералния резерв. Част от това, за което ни плащат, е да сме техните очи и уши там в този случай. Би трябвало да научат всичко това от мен, а аз — от теб. Бил си на мястото преди ФБР, за бога!
— Сър, нека… — понечи да каже Харват, но беше отрязан.
— Млъкни и ме слушай. Не ме интересува дали е било три сутринта или три следобед, дали е било в полунощ, при изгрев или там каквото се сетиш. Каквото и развитие да има по случая, по който работим, особено ако е станало убийство, очаквам да ми се обадиш. Дори ако трябва да ме събудиш. Разбра ли ме?
Шефът беше бесен и Харват знаеше, че е най-добре да не отговаря по начин, различен от „Да, сър“, „Грешката е моя, сър. Няма да се повтори“.
Телефонът му беше иззвънял в момента, в който Кордеро го оставяше пред хотела. Той искаше да вземе душ и да се преоблече, докато тя си отиде до вкъщи, за да вземе момченцето и да го заведе в детската градина. Бяха се уговорили да се срещнат отново в управлението. Междувременно Харват щеше да се свърже със Стареца и да го информира за развитието на събитията, но очевидно Мънро Луис вече се беше чул с хората от ФБР.
Харват не можеше да даде много допълнителни сведения, освен че е убеден, че жертвата е Питър Уейлън, липсващият кандидат от Чикаго.