Тайният орден

— Съгласен съм.

— Ако наистина е така, то е изключение и това, на което ставаме свидетели в Бостън, е по-скоро правилото. От Дървото на свободата към имението на Хъчинсън убиецът се движи хронологично.

— Права си, съгласи се Харват, — но не е достатъчно, за да изградим на тази база теория.

— Нямаме избор. Липсата на допълнителни данни не означава, че фактите, с които разполагаме, са подвеждащи. Нали ти казах, че сега все едно сглобяваме часовник. Вече имаме две зъбчати колелца, които напълно съвпадат. Не е логично да стоим тук, без да им обръщаме внимание, и да размишляваме каква ще е следващата стъпка.

Човек трябваше да притежава особен тип съзнание, за да стигне до такова съждение. Колкото и да се гордееше Харват със собственото си търпение и самоконтрол, не можеше да не признае, че Кордеро има уникален талант за тази работа. Област, в която той определено не можеше да се похвали твърде.

— Добре — съгласи се с нея. — Да напаснем наличните колелца. Да приемем, че нашият убиец се движи в хронологичен ред. Какво търсим? Важно историческо събитие или също така важен, но по-нюансиран факт?

Сега вече Кордеро беше вън от сферата си.

— Мен ли питаш? Мислех, че моето неблестящо представяне в областта на историята на Бостън не остана скрито за никого.

— Какво подсказва вътрешният ти глас?

— Онзи, дето не е добре информиран ли?

— Не — поклати глава Харват, — онзи на ченге от отдел „Убийства“. Хората, които стоят зад всичко това, държат още двама отвлечени. Дали ще предприемат нещо много символично, или ще играят с по-ниска топка?

— Ако оставим историята да води, с какво според теб разполагат?

Добър въпрос. Той взе маркер с друг цвят, погледна в уебсайта с историята на Америка и тегли нова линия на времето.

— През 1767 година Британският парламент гласува законите на Таунзънд, отнасящи се най-вече до данъците, които колонистите трябва да плащат на Короната, върху чая, хартията, стъклото и оловото. Това предизвиква ново недоволство срещу налозите, тъй като колонистите нямат представителство в Парламента, и те бойкотират стоките, пристигащи от Англия. Най-голямо недоволство обаче поражда разрешението, което според тези закони се дава на британските войници да се настаняват в жилищата на колонистите, което ни довежда и до събитията от 1768 година. Тогава именно „Синовете на свободата“ най-сериозно заплашват с въоръжена съпротива в случай, че британски военни части се появят в града. Скоро след това два военни отряда пристигат, за да „помогнат при събирането на данъци“. Много колонисти виждат в този акт начало на окупацията на Бостън от страна на Великобритания.

— Знаем ли къде са били разквартирувани? — попита Кордеро.

Седнал пред нейния компютър, Харват бе отворил множество прозорци. Отне му няколко минути, докато открие нужната информация.

— Ето — обади се той най-накрая. — Единият полк в Бостън Комън, а другият във Фенюъл Хол.