Падение и подем
- Автор: Бардуго Лий
- Серия: Гриша #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712947
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Падение и подем». Краткое содержание книги:
Алина ще трябва да създаде нови съюзи и да преглътне стари вражди. Но докато разкрива тайните на Тъмнейший, тя ще повдигне и булото на минало, което завинаги ще промени представата й за тяхната връзка и за силата, която самата тя притежава.
„История, несравнима с нищо, което досега съм чела.“
– Вероника Рот
„Невероятен микс от приключение, романтика и фентъзи“
– Рик Риърдън
Мал хвърли пушката на земята и откачи лъка от рамото си.
– Отивам да уловя нещо за вечеря – каза и се стопи в гората, преди да съм измислила някакво възражение.
Свлякох се на земята. Харшо запали огън и аз седнах край него, втренчена в пламъците, но почти не усещах топлината им. Толя ми подаде манерката, после приклекна до мен и след като изчака да му кимна, намести извадената от рамото ръка. Болката не стигаше да прогони образите, които препускаха в съзнанието ми, нито да предотврати неизбежните изводи.
Момичето в полето, изправено до разсечената си сестра; черните вълни на удара Сеч, които струят от него; бащата, коленичил край мъртвото тяло.
„Той беше велик Лечител.“ Багра го беше разтълкувала погрешно. Трябвало е нещо много повече от Малката наука, за да бъде спасена по-малката дъщеря на Морозов. Необходима е била мерзост, възкресяване. Аз също грешах. Сестрата на Багра не е била Гриша. В края на краищата наистина излезе отказатся.
– Ти трябва да си го знаела – каза Зоя, присядайки от другата страна на огъня. Очите ù ме гледаха обвинително.
Дали? Решила бях, че онази нощ тръпката край купалото е нещо, което е вътре в мен.
Но сега, когато се връщах мислено назад, брънките от веригата една по една се навързваха. За първи път познах своята сила, когато Мал издъхваше в ръцете ми. Двамата бяхме преследвали елена седмици наред, но той се яви веднага след първата ни целувка. Морският бич се появи в мига, когато Мал сключи ръце около мен и за първи път от принудителното ми качване на кораба на Тъмнейший усещах неговата близост. Муските искаха да бъдат събрани заедно.
И не бяха ли нашите два живота преплетени още от самото начало? От войната. От осиротяването. А може би и от нещо по-голямо. Едва ли е случайно, че сме родени в две съседни селца, че оцеляхме във войната, която отне нашите родители, и че накрая и двамата се озовахме в Керамзин.
Това ли показваше дарбата на Мал като следотърсач – че той някак е свързан с всичко чак до самото сътворение в ядрото на света? Нито Гриша, нито обикновена муска, а нещо съвсем различно?
„Аз станах острие.“ Оръжие, което да бъде използвано. Колко прав е бил.
Зарових лице в шепите си. Исках да излича това познание, да го изчегъртам от черепа си. Защото жадувах силата, скрита зад онези златни двери, желаех я с такава ревностна и болезнена трескавост, че направо ми се щеше да изляза от кожата си. Цената на тази мощ щеше да е животът на Мал.
Какво бе казала Багра? „Може и да не оцелееш след жертвата, която мерзост поиска от теб.“
Не след дълго Мал се върна. Донесе два тлъсти заека. Чух как двамата с Толя ги изкормиха, одраха и нанизаха на шишове, а скоро замириса на печено. Но на мен не ми се ядеше.
Седяхме смълчани, заслушани в пукането и съскането на клоните в огъня, докато накрая Харшо не издържа.
– Ако скоро някой не проговори, ще дам огън на гората.
Отпих глътка от манерката на Зоя и заговорих. Думите се лееха по-леко, отколкото очаквах. Разказах им историята на Багра, страховитата приказка за един обсебен човек, за пренебрегнатата му дъщеря и за сестра ù, която едва не загинала заради това.
– Не – поправих се. – Тя умряла в онзи ден. Багра я съсякла. А Морозов я върнал към живота.
– Никой не може...
– Той обаче успял. И това не е било лечение. Той я възкресил също както създавал другите муски. Всичко го има в дневниците. – Начинът да съхраниш кислорода в кръвта, методът да предотвратиш органичното разлагане. Способностите на Лечителя и Фабрикатора, доведени до самия предел, че и отвъд него, и достигнали неочаквани, небивали хоризонти.
– Мерзост – прошушна Толя. – Власт над живота и
смъртта.
Кимнах. Магия. Поквара. Нечестивост. Силата на съзиданието. Ето защо дневниците изглеждаха недовършени. Накрая на Морозов не му е трябвало да преследва животно, за да го превърне в третата муска. Цикълът вече е бил завършен. Той е вдъхнал на дъщеря си силата, предназначена за жар-птица. Кръгът се е затворил.
Морозов е постигнал грандиозния си замисъл, но не по начина, по който е очаквал. „Когато затънеш в мерзост, резултатът може и да не е това, на което си се надявал.“ Когато Тъмнейший се е намесил в самото сътворение в ядрото на света, наказанието за това е било възникването на Долината – място, където неговата мощ е безсилна. Морозов е създал три муски, залогът за чието събиране е станал животът на дъщеря му, и този залог нейните наследници плащаха със своята плът и кръв.
– Но еленът и морският бич... те бяха древни създания – обади се Зоя.
– Морозов неслучайно ги е избрал. Това са свещени същества: редки, непокорни. Но детето му е било обикновено момиче отказатся.