Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Интересно, рекох си. Точно с тия въпроси досега не бях успял да се преборя. Примъкнах се до ръба на дивана, съкращавайки разстоянието помежду ни до по-малко от метър. После снижих глас и рекох:
— Точно това силно ме интересува, Роланд. И да ти кажа честно, не бях особено впечатлен от сценариите, които ми изложи Жан Жак; представи ми два различни варианта, които, по мое виждане, са най-малкото аматьорски, а в най-лошия случай — самоубийствени.
— Това ни най-малко не ме изненадва — сви рамене Роланд.
— Жан Жак си е банкер и специалността му е да събира авоари, а не да жонглира с тях. Като банкер е чудесен, бих добавил, и ще ръководи парите ти добре, при пълна дискретност. Но не е специалист по създаването на документи, които да позволят движението на парите през държавни граници, без то да усъмни никого. Точно в това се заключава ролята на довереното лице — на майстор-фалшификатора, поправих го наум, — каквото съм аз. Ти всъщност ще установиш в един момент, че „Юнион Банкер“ ни най-малко няма да насърчава изваждането на пари от сметката ти. Ти, разбира се, винаги ще имаш свободата да правиш каквото си искаш с парите си; те няма дори да се опитат да те спрат. Но не се изненадвай, ако Жан Жак започне да те разкандърдисва да не теглиш от сметката, като дори може да ти изтъкне и опасността, че подобно действие може да вдигне някой червен семафор. Но не бива да се сърдиш на Жан Жак за такива работи. Всички швейцарски банкери постъпват по същия начин, и то, защото имат сметка от това, казано най-откровено. Голата истина, приятелю, е, че всеки ден из банковата система на Швейцария се придвижват към три трилиона долара. Бая пари ще трябва да изтеглиш, за да се вдигне червен семафор. Така че за умен човек като теб не е никак трудно да прозре реалните подбуди на банката да държи колкото се може повече пари по салдата си. Между другото, любопитно ми е какво точно ти предложи Жан Жак? Ще ми се да чуя най-новата риторика на банката в тази насока. — Роланд се облегна назад и сключи пръсти върху шкембето си.
Отдръпнах се назад от ръба на дивана и заех огледална на неговата поза, след което казах:
— Първото, което предложи, бе да използвам дебитна карта. Шибана идиотщина — пардон за шибания френски израз! Та нали като хукна из града с дебитна карта, обвързана с офшорна сметка, ще оставя хартиена следа, широка най-малко километър! — Поклатих глава и забелих очи да поясня мисълта си. — И второто му предложение бъкаше от тъпота: да съм ипотекирал дома си в Съединените щати срещу собствените ми пари. Надявам се да не повториш думите ми пред Сорел, но, честно казано, тази част от разговора ми с него беше крайно разочароваща. Все пак, кажи ми, Роланд: да не би да съм недоразбрал нещо?
Роланд се усмихна самоуверено:
— Има куп начини да се направи такова нещо, без да остане и най-малката хартиена следа. Или, по-точно казано, като се остави една много широка хартиена следа, но точно от онзи вид, който на теб ти трябва — следа, която да поддържа становището ти за пълна невинност и която ще издържи и на най-подробното разследване и от двете страни на Атлантика. Знаеш ли какво значи „трансферно ценообразуване“?
Трансферно ценообразуване ли? А бе, че го знаех — знаех го, ама как… И в този момент в мозъка ми проблеснаха хиляда пъклени стратегии. Възможностите бяха… безгранични! Ухилих се на майстор-фалшификатора и рекох:
— Знам, майст… пардон, Роланд, и идеята ти е великолепна.
Той май се изненада, че разбирам от това малко известно изкуство, представляващо фасада за сделка, при която плащаш или прекалено малко, или прекалено много за даден продукт, в зависимост от това в коя посока искаш да текат парите. Целият номер е, че ти си този, който се намира и на двата края на сделката, сиреч ти продаваш и ти купуваш. Трансферното ценообразуване се използва най-вече от огромните многонационални корпорации като стратегия за избягване на данъчно облагане: променят вътрешното си ценообразуване така, че с продажба от един свой филиал на друг всъщност осъществяват трансфер на печалба от държава с висок процент на облагане на корпоративните доходи в държава, която изобщо не ги облага. Бях чел някаква статия по въпроса в едно почти неизвестно икономическо списание, в която ставаше дума как „Хонда Мотърс“ продавала автомобилните си части прескъпо на собствените си американски заводи, с което силно намалявала печалбата си в САЩ. Не е необходимо да ви разправям какъв вой нададоха американските данъчни органи.