Първият закон
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #9
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Весела Люцканова“
- ISBN: 9543110182
- Переводчик: Надежда Ризова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първият закон». Краткое содержание книги:
Докато напрежението расте, Харди. Глицки и дори семействата им са директно заплашени. Полицията не ги пази. Съдебната система не ги защитава. Без никаква власт и все по-изолирани, Харди и Глицки се изправят пред най-тъмния момент в живота си. Защото когато законът ги изостави, те трябва да се обърнат към друг, по-примитивен закон, за да оцелеят.
Брилянтно и силно емоционално напрегнато пътуване из улиците на Сан Франциско. Първият закон е най-наелектризиращия и оригинален роман на Джон Лескроарт до момента.
Той се обърна към Фаро с доверие, даже със симпатия:
— Разбирам те, Лен, но мисля, че в този случай ще бъде добре, ако екипът ти остане още малко, поне докато дойде лейтенантът и ви освободи.
— Мислиш, че Джърсън ще си направи труда да дойде дотук? — Явно Фаро не можеше да си представи такова нещо. — Това ще му е за пръв път май.
Тию се въздържа от коментар.
— Мисля, че дори и да не дойде, е много вероятно да прехвърли този случай на Ръсел и Кунео, както направи и със случая Крийд предната нощ. — Ръката на Фаро поглади „мухата“, докато обмисляше думите на Тию. — Бих се обзаложил, че това тук е свързано със Силвърман. Така че, ако нямате нищо против, добре е да се навъртате тук, за да отговорите на въпросите на новите момчета, когато пристигнат. Най-много петнайсет минути. Освен това — добави той, — те трябва да видят това.
Внезапно лицето на Фаро се изопна:
— Никой не трябва да вижда такова нещо.
Тию почувства вълна от облекчение. Реши да сподели с него.
— Знаеш ли, Лен, радвам се, че го казваш. Мислех, че вече не ти прави впечатление.
Фаро подръпна „мухата“ си и бавно поклати глава.
— Не е така — каза той.
Когато Тию се свърза с Джърсън, той, както можеше да се предположи, не бе възхитен от идеята да дойде и да огледа местопрестъплението, но пък бързо се зае с административните си задължения. Когато разбра, че убитите са Клинт Тери и Ранди Уилс, главните заподозрени за убийствата на Силвърман и Крийд, той помоли Тию — с подобаващите „ако нямаш нищо против“ и прочее формалности — в името на ефикасността Ръсел и Кунео да поемат и този случай, както и предишните два. Каза също така, че двамата инспектори малко ще закъснеят тази сутрин, тъй като ще се отбият за някакви резултати от балистична експертиза, преди да се явят в управлението. Джърсън обаче щял да се обади по радиостанцията още щом затвори телефона и щял да ги изпрати право на местопрестъплението.
Джърсън затвори телефона много бързо. Тию и Фаро останаха навън до линейката на патолога. Когато Тию заобяснява решението на Джърсън за Кунео и Ръсел, следователят тутакси го прекъсна.
— Чакай малко, чакай. Ще повториш ли? Искаш да кажеш, че тези двамата са били заподозрени по случая Крийд?
Тию кимна.
— Да, а заедно с още един, казва се Холидей, са заподозрени и за Силвърман.
Фаро пак поглади брадичката си.
— И каква е версията?
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че ти току-що обясни на Джърсън, че това убийство има връзка с убийствата на Крийд и Силвърман, и той ще изпрати тук Ръсел и Кунео. Така ли е?
— Така е.
— И каква е връзката?
— Връзката е, че те са заподозрени и за двете предишни убийства.
Фаро обаче поклати глава.
— Убили са Силвърман. После Крийд. Сега и двамата са мъртви. Остава само Холидей, така ли?
— Да, така изглежда. Което го прави… — Тию наклони глава на една страна. — Какъв е проблемът, Лен?
Фаро дълго време обмисляше отговора си. Накрая рече:
— Добре, може да е страхотно съвпадение, а ние сме обучени да не се доверяваме и да мразим съвпаденията, но те все пак се случват. Имам обаче чувството, че този път случаят не е такъв — Силвърман и Крийд искам да кажа. Няма никаква връзка.
— Не е възможно. Това са нашите хора.
— Може. Но съм виждал половин дузина такива сцени.
— Такива? Невъзможно е. — Тию махна с ръка към апартамента. — Точно такива?
Фаро кимна.
— Точно копие, или почти точно. Това е било свалка, която е завършила зле. Залагам значката си. С това случаите Крийд и Силвърман може би са приключени, ако не броим Холидей, но тези трупове, този случай… трябва да си останат при теб.
— При мен? Как така при мен?
— Това е твой случай. Няма нищо общо с другата работа на Кунео и Ръсел.
Тию потри ръце, за да ги постопли.
— Имат, ако…
— Не. Освен ако не смяташ, че Холидей е свършил това тук. Аз мога да се обзаложа, че не е. А ти?
— Не зная. Предположих, че може да е замесен. Връзва се.
— Разпра между разбойници или нещо подобно?
— Нещо подобно.
Изведнъж Фаро потрепери:
— Господи, колко е студено! Отивам да кажа на екипа, че оставаме на огневата линия още час-два. Ще ги пусна да пият кафе. — Той пребърка джобовете си, извади ключовете си и посочи: — Това там е колата ми — онази кафявата. — Подхвърли ключовете на Тию. — Пусни парното и седни. Сега се връщам.