Луната, която убива [bg]

И тогава Инунру, основоположник на нашата вяра и глава на Хетава по онова време, предложил един възможен изход от създалото се положение. Древните познания в областта на наркомансията, донесени от Кисуа, включвали една тайна методика за лечение, която била забранени в старата родина, тъй като носела не само живот, но и смърт. Ако се приложело правилно обаче, това тайно изкуство било в състояние да постигне непостижимото за лечителите от Хетава - да върне покоя на една сломена душа.

Да, вече започваш да разбираш. Изглежда удивително, като си помислиш, че нещо така високо ценено в нашето общество днес е могло да бъде обект на страхове и неразбиране тогава... но промените едва започвали. Маханасет бил доведен в Хетава тежко болен - бръщолевел несвързано, не можел да различи реалност от видение. Един от жреците на Хетава, поел към отвъдното старец, сам предложил да стане донор на съня. Прехвърлянето от единия към другия осъществил сам Инунру. Докато извършвал това, градът станал свидетел не на едно, а на две чудеса. Първото било връщането на разсъдъка у Маханасет. Той скочил от болничното легло напълно излекуван и здрав. Второто неочаквано чудо била радостта, с която си тръгнал от този свят старият жрец. Казват, че преди края извикал в съня си: „Аз идвам, Хананджа!“ Няма съмнение, че старецът умрял щастлив, тъй като Инунру споделил неговата радост с всеки един от присъстващите. Мнозина се разридавали, осъзнали величието на последния покой.

За останалото можеш сам да се досетиш. Маханасет отново застанал непоклатим начело на своята армия, за да нанесе съкрушителен удар на шадуните, като ги принудил да плащат налог, забранил им достъп до местните пазари и гарантирал могъщество за света на Гуджааре. Умиращите, предпочели покой пред болка и мъка, започнали да се стичат в Хетава - отначало по четворки, след това на тълпи. В Хетава докарвали и болни, за да бъдат отпратени след това със здрав разум или излекувано тяло. Когато Маханасет се завърнал от своите победоносни походи, хората били толкова щастливи, че го избрали за владетел вместо Протекторите и го назовавали Крал, както варварите наричали своите господари. Но той отказал.

-Това е град на Хананджа, както аз съм слуга на Хананджа - заявил славният пълководец. - Само Тя може да бъде едничкият истински управник тук. Аз ще управлявам от Нейно име като Принц, а Крал ще се назова, когато заема мястото си до нея в Ина-Карек. И ще управлявам с напътствията на Хетава, без чиято мъдрост Гуджааре можеше да падне.