![Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/2/otvlichaneto-na-genievra-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
— Кой е той, сеньор? — попитал Ланселот.
— Честна дума, зная само, че е най-добрият рицар, когото познавам. Виждал съм го да побеждава за един ден трима рицари, считани за много смели. Той ги разгроми съвсем сам и все още по него има следи нараняванията, които получи. Рицарят почива в моята стая, защото е един от най-храбрите мъже, които някога съм срещал.
— Сеньор — рекъл Ланселот, — в такъв случай позволете да го видя, за да разбера дали ще го разпозная.
— Разбира се, на драго сърце.
Той го завел в стаята, където лежал рицарят. Светлината там прониквала силно през двата отворени прозореца. Ланселот го попитал дали е от двора на крал Артур.
— Да, сеньор, принадлежа към него и съм рицар на Кръглата маса.
Ланселот забелязал по говора му, че не е от кралство Логрия, затова го попитал къде е роден.
— Роден съм в Галия — отвърнал му рицарят, — в кралство Беноик. Крал Бан от Беноик беше мой кръстник и затова нося името Банен.
След тези думи Ланселот потънал в размисъл, по време на който сълзите бликнали от очите му. Рицарят попитал какво му е.
— Домиля ми за вас. Виждам, че сте сериозно ранен и не мисля, че ще оцелеете, а вашата смърт ще бъде голяма загуба, защото, както ми казаха, притежавате голяма храброст.
— За Бога, не се страхувайте, няма да умра. Ако издъхна в състоянието, в което съм сега, душата ми никога няма да бъде удовлетворена. Зная го добре.
— Защо, сеньор?
— Защото няма да съм си отмъстил на мъжа, когото мразя най-много на света.
— Кой е той?
— Това е Мелеаган — отговорил рицарят, — синът на крал Бодмагю, който затворил чрез предателство монсеньор Ланселот от Езерото и причинил смъртта му в този затвор, поне така ми казаха. Не съм спрял да търся монсеньор Ланселот повече от шест месеца. Всъщност, бих изпитал по-голямо удоволствие да се срещна с него, отколкото с всеки друг човек на земята. Същото важи и за всички хора от неговата страна, които в настоящия момент разчитат на смелостта му, за да бъдат освободени от робството на Клодас. Ала имам усещането, че това никога няма да се случи, тъй като той е мъртъв, и зная добре, че никога няма да има такава болка като тяхната, щом научат новината.
93. Двубоят между Ланселот и Аргодрас Червенокосия в двора на крал Бодмагю. Смъртта на Аргодрас
След тези думи в стаята влязъл млад мъж, който заявил на господаря на замъка:
— Сеньор, вечерята е сервирана. Вече е време да седнете на масата, ако желаете.
Веднага след това господарят се изправил и, като оставил ранения рицар да си почива, повел със себе си Ланселот. Последният попитал Банен дали е в състояние да дойде на вечеря.
— Не сега, сеньор, но отивайте, имате благословията ми.
Ланселот излязъл от стаята и седнал на масата с рицаря, един от братята му и две девойки, които били в замъка. На всички било сервирано според желанията. След като се нахранили, отишли да си легнат и спали до следващия ден. На сутринта Ланселот изслушал богослужението в параклиса на местния сеньор, облякъл доспехите си, отишъл да си вземе довиждане с Банен и да го благослови. Довели коня му в двора. Той го яхнал и се сбогувал с домакина си и неговите хора.
Потеглил незабавно и яздил цял ден, без да попадне на приключение, което заслужава да бъде разказано. Движел се с такъв бърз ход, че преди да се свечери, излязъл от гората. Тогава забелязал замъка, който наричали Флеж, и свил към него, за да намери подслон. Преминал през портата и видял, че той е добре разположен, тъй като от едната му страна течал морски пролив, а от другата бил заобиколен от ливади, гори и плодородни обработваеми земи. Но имало малко лози. Те изобилствали във Великобритания, но загинали до една, щом били открити чудесата на Граала, както ще бъде разказано в книгата по-нататък.102
Ланселот влязъл в града с доспехи и копие в ръка. Започнал да обикаля улиците, докато стигнал до главната зала. Преди да слезе от коня си, срещу него се спуснали повече от десет оръженосци, които се притичали да му задържат стремето и да му помогнат да стъпи на земята. За да го посрещне, се приближила и една много възрастна дама, която управлявала замъка. Тя го приела радушно и го приветствала с добре дошъл.
— Бог да ви закриля! — отвърнал той.
Тази нощ Ланселот си починал спокойно и бил подслонен, както подобава. На сутринта станал по обичайното за него време и, след като изслушал богослужението, потеглил от замъка и яздил толкова дълго, че в деня на Мария Магдалена стигнал в Юиндезан. Крал Бодмагю бил там и свикал двора си извън укрепения град, на една много красива ливада. Надявал се да организира прекрасно празненство, защото на този ден чествал своето коронясване. Затова събрал всички барони от земите си, наредил да опънат шатрите на ливадата заради горещината, така силна, както е през юли. Всички обядвали. Кралят стоял в един от ъглите на своята шатра, опъната на края на ливадата, в компанията на много от своите барони. Седял в много пищно кресло от слонова кост, а пред него арфист му свирел поемата за Орфей.103 Кралят толкова се наслаждавал да го слуша, че никой не се осмелявал да наруши тишината. Ланселот се отправил именно натам. Разпознал лесно шатрата на краля по златния орел на върха й. Едрият му и пъргав кон, който бил положил огромни усилия този ден, изцвилил звучно. Повечето хора веднага се втурнали извън шатрите и щом видели Ланселот, се притекли да му задържат стремето, за да му помогнат да слезе от коня. Вече на земята, той пристъпил към краля, без да сваля шлема си, защото не искал да бъде разпознат. Поздравил го и казал достатъчно високо, за да бъде чут от всички:
102
За споменатото явление не се говори нито в следващите епизоди на романа, нито в следващите романи от цикъла. Антиципацията е често използван повествователен похват в артуровския роман, но в случая авторът очевидно пропуска да довърши всички започнати или загатнати събития.
Твърдението, че лозята изобилствали във Великобритания, противоречи на историческата истина. Монаси са правили опити да отглеждат лозя на острова, но безуспешно. От подобни „исторически“ бележки можем да заключим, че авторът не познава условията за развитие на земеделие на острова така, както има и твърде бегла представа за неговата география — аргументи в подкрепа на тезата на Фердинан Ло, че авторът на Ланселот-Граал е французин и по всяка вероятност не е ходил във Великобритания.
103
Френската поема (ле) за Орфей от XII век не е запазена. За нея съдим по английската поема Сър Орфей, където Орфей, крал на Англия, успява благодарение на музикалната си дарба да си върне Евридика, отвлечена с магия в Другия свят. В английската творба гръцкият мит се наслагва с келтската представа за отвъдното.